Габриела Димитрова е националната състезателка на България по джудо в категория до 52 килограма. Наскоро тя завърши прехода си от девойки към жени.
Преди седмица участва на Европейската купа в Прага, а след това и на много силен международен лагер в Нимбург (Чехия). Това е част от нейната подготовка за предстоящото през април Европейско първенство, на което столичната зала „Арена Армеец“ ще бъде домакин.
Страната ни възлага големи надежди към родните джудисти, а част от тях са насочени и към Габриела Димитрова. В интервю за читателите на Boec.BG тя споделя очакванията си за Европейското, какви цели си поставя до края на годината и говори по още много интересни теми.
Преходът от юношеския спорт е много труден и отказа редица атлети през годините.
„Усеща се разликата от прехода при жените и тя изобщо не е малка. Това не мисля обаче, че ще представлява някакъв проблем за мен.“
„Има разлика от самия преход в спорта. Когато си ученик и някой ти плаща състезанията и възстановяването, треньорите и клубът се грижат за теб. След това вече сам трябва да се издържаш, да си търсиш спонсори. Много голям процент от хората се отказват тогава заради тази причина“, сподели Димитрова.
Тя отчита и разликата в условията у нас и сред водещите сили в джудо.
„Не мога да коментирам за другите спортове. Не смея да кажа, че в джудото у нас няма пари, но изобщо не са толкова колкото в другите държави. При тях отношението към професионалните състезатели няма нищо общо с нашия начин. Съвсем различно е, когато единственото нещо в главата ти е джудото, но в другия момент мислиш за работа, пари и още десет неща, а трябва да излезеш на татамито и да покажеш 100% от себе си.“
„Извън състезателната ми дейност тренирам малки дечица на 10-12 години в ЦСКА. Нямам намерение да бъда в друг клуб. Посветила съм се на джудо“, признава талантливата състезателка.
Димитрова се цели към медалите на предстоящото Европейско първенство и другите международни състезания в близкото бъдеще.
„Подготовката ми върви много добре. Бяхме на лагер в Чехия след купата, сега продължаваме с лагерите и имаме още едно състезание в Турция в началото на април, преди Европейското първенство. В моята категория, а и в останалите очаквам у нас да дойдат много силни представители на Косово, Израел, Франция. Рускините изобщо не са лоши и от гледна точка на това, че ги отстраниха – един конкурент по-малко.“
„Поставям си за цел медали от състезания от голям ранг в близкото бъдеще. Силно се надявам на квота за Олимпийските игри в Париж 2024. Дали имам сили – не мога да отговоря, но в нашия спорт изобщо не се знае какво може да се случи, a аз вярвам в себе си. Мога да се преборя и да взема квота, вярвам го, пък времето ще покаже.“
Ивелина Илиева е най-опитната в женския ни отбор и има какво да научи останалите.
„Пряко не съм говорила много с Ивелина, защото се разминаваме, но за нея мога да кажа, че е много упорита. При нея става въпрос за много работа и постоянство. През всичките тези години тя не се отказа, въпреки трудностите и контузиите, а продължава. Винаги чисто технически може да покаже на някого нещо и да му даде съвет, стига да поиска.“
„Нашето поколение може да постави България по-сериозно на джудо картата, стига да има развитие.“
Габриела Димитрова ни разказа за най-запомнящото се състезание, когато постига пет победи и печели медал за България.
„Най-големият ми успех до момента е медалът от Европейската купа в Прага за младежи и девойки (2021). Всеки един спортист има моменти в живота си, когато се чуди защо не става и трябва ли да се откаже. Точно тогава беше ключов момент за мен. Много се колебаех и въпреки всичко не спирах, а с този медал видях, че има как да се получи и всеки труд се възнаграждава.“
„Беше в много важен момент, защото и беше в нова категория. Преди 2 години се борих на 48 килограма и когато се качих на 52 кг бях неуверена. Бях си втълпила, че това е моята категория и не трябва да качвам. Но с треньора ми взехме това решение и от здравословна гледна точка, за да не трябва да свалям толкова много всеки път. Сега оценявам това решение като правилно и навременно“, коментира Габриела Димитрова.
Япония е доминатор в джудо и потърсихме нейното мнение защо се получава такава разлика в класите.
„Първо генетиката е много различна. Второ методът и начинът, по който те се развиват няма нищо общо с нас. Те започват от много по-малки. При тях се работи повече технически и тактически.“
Голям бич за спортистите у нас са дискотеките и нощния живот, но Габриела изобщо не усеща липсата на този вид забавления.
„Категорично не съжалявам за това, че съм пропуснала тези неща. Има моменти, в които почиваме, защото не може да тренираме 365 дни в годината. Може да излезем с приятели и да се забавляваме, но после ежедневието се завръщае и продължаваме да си гоним резултатите. Със сигурност не съжалявам, че не съм всяка вечер в дискотеките, баровете и кафетата. Даже се радвам за цялото ми вложено време в залата, че е било именно там.“
За уроците и съветите.
„В залата съм научила много ценни уроци. Един от тях е, че независимо от всичко и от обстоятелствата колко е трудно, винаги има път и можеш да стигнеш до крайната цял. Трябва да вярваш и да работиш усърдно.“
„Съветът ми към тези, които правят първите си крачки на татамито – мечтайте смело и се борете за мечтите си. Вявайте много и не се отказвайте. На първо място, когато изберете вашия треньор, трябва да му се доверявате. Ако няма доверие между двамата, няма да се получи“, завърши Габриела Димитрова.
