Георги Граматиков е една от младите и големи надежди на българското джудо. Преди дни той завоюва бронзов медал на Европейското първенство до 23 години. Националът се състезава в категория до 81 килограма. Той даде интервю за предаването „Спортът във Фокус“ на Радио „Фокус“.
Георги, честит бронзов медал от европейското до 23 години, което се проведе в столицата на Босна и Херцеговина Сараево. Очакваше ли, че ще стигнеш до отличието?
Благодаря. Бях подготвен, бях в добра форма, но просто бях също така и без очаквания. Просто излязох, бях на това състезание, за да се боря.
Имаше ли шанс да вземеш медал с по-благороден оттенък?
Разбира се, че имаше. Бях, както казах, подготвен. На четвъртфинала водих с „вадзари“ , и в една ситуация, която не считам, че беше моя грешка, просто така се стекоха обстоятелствата, че или аз щях да бъда победител или той. Беше малко по-рискова ситуация, но в крайна сметка трябва да се предприемат рискове.
Това е ли първото ти отличие от континентален шампионат?
Да.
И какво е чувството, след като спечелиш първи медал за България?
Чувствам се добре. Наистина имам много похвали, поздравления от приятели, треньори, познати и т.н. И нека това беше ново начало. Чувството е неописуемо.
Казваш ново начало?
Ново начало, имам предвид, че се завръщам от сериозна контузия. Имах леки колебания дали да продължа след тази контузия, да бъда толкова активен, колкото бях преди. Но взех окончателно решение и просто реших да продължа със спорта.
Ще разкажеш ли на нашите слушатели тази контузия кога се случи, колко време те изкара извън спорта?
Горе-долу цялото това нещо, цялото възстановяване траеше около 2 години. Имах период, който след първата операция, всичко стана така, че не обърнах навреме внимание на една лека травмичка, и с течение на натрупването на умората и т.н., стана сериозна травма. Извадих си рамото, първо се разхлаби естествено, след което излезе сериозно. Не взех мерки първия път, имахме други планове и т.н., да участвам на други състезания контузен. И това е, стигна се до неизбежна операция. Оперирах се първия път, възстанових се, първото ми възстановяване беше към 9 месеца. Подготвих се за държавен шампионат след първата операция. Отчетох се на него, спечелих в горна категория. Продължих с активно тренировъчния процес, и впоследствие втори път не ми излезе рамото, просто имах пак проблеми с него, и следваше неизбежна втора операция, която трябваше да се направи, ако исках да продължа със спорта. И второ, там беше тънкият момент, че се разколебах наистина дали си заслужава да се продължавам. Обсъдих го с моите родители. И просто почувствах аз след време, почувствах, че трябва да продължа със спорта. И така и стана.
А кога се завърна в спорта след контузията?
След втората операция се завърнах в началото на годината възстановен напълно, но не в добра спортна форма. Мисля, че коригирах нещата върху себе си, наблегнах на подготовката и рано или късно резултатите са налице, макар че те не са важни.
Да разбирам, че след толкова тежка контузия този медал е още по-ценен?
Да.
