Ивайло Иванов бе избран за спортист на месец февруари в традиционната анкета на пресклуб „България“. Най-добрият ни джудист ликува на турнира Гран при в Португалия, а за успеха бе поставен получи 17 гласа от общо 26 на медиите.
Втори, с 8 гласа, се нареди сноубордистът Радослав Янков, четвърти на световната купа в Банско, а трета с един глас е световната и европейска шампионка по борба Тайбе Юсеин, №1 на турнира „Анри Деглан“ във Франция.
Като награда Иванов получи значка „Златна България“ от домакините и уикенд за двама в Пампорово.
„Надявам се по-често да чуваме българския химн и да се знае за България – каза Ивайло. – Продължаваме да гоним медалите и титли. Подготовката върви нормално, вече съм добре след контузията. В понеделник заминаваме на лагер в Чехия, а след това ни предстои участие на турнирите от Големия шлем в Грузия и Турция. От 6 май започва световното първенство в Катар. Искам да благодаря и на федерацията за спокойствието, което ни осигурява.“
„Щастлив съм, че спортните журналисти са гласували за Ивайло, защото той е състезател, който се е доказал през годините – каза Румен Стоилов, президент на федерацията. – А ние като ръководство ще продължим да работим за медали.“
Даме Стойков, вицепрезидент на федерацията, изрази задоволство, че вече имаме много добър отбор. „А това показва, че се движим в правилна посока – допълни той. – На всеки един турнир за деца, юноши и девойки има по 800 състезатели в залата. И ще се стремим да ги увеличим.“
Самият Ивайло допълни, че ако има ден и е здрав, на световното може да стигне и финал, а защо не и да стане шампион.
„Тренирам доста, имам респект към себе си, и че мога да победя всеки – продължи капитанът на националите. – Има много състезатели, които са добре подготвени, и аз съм един от тях. Шансовете са реални, дори за световна титла.“
За медал от световното първенство родната федерация обяви и специални премии по-рано. Като за злато са предвидени 20 000 лева, за сребро – 15 000 лв., а за бронз – 10 000 лв.
„И ние искаме да живеем добре и затова със сигурност са ни нужни средства – продължи Ивайло. – Но никога не сме го правили за пари или да забогатеем. А отидеш ли на състезание с мисълта, че ще вземеш 50 000 лева, например, започваш да губиш себе си и истинската същност на това, което правиш. Ставаш бизнесмен, в какъвто се е превърнал и спортът. Основната цел е друга – да бъдеш човек, който дава пример на малките да продължават да дерзаят и да не се отказват. Това за мен е по-важната цел, защото много от ценностите на нашите деца се загубиха, те тръгнаха назад…“
