Калоян Лулев: Европейските граплъри започват да настигат бразилците и американците
В специално интервю за Boec.BG един от най-перспективни състезатели по Бразилско джу джицу и събмишън граплинг в България Калоян Лулев разказа за пътя си в бойните спортове, трудностите през които младите бойци преминават и как той се е справял и продължава да се справя с тях. 20-годишният боец е кадър на столичния тим „Боен Клуб Левски София“ и се занимава с BJJ от четири години. Към момента е носител на син колан по BJJ.
Ето какво сподели за медията ни Лулев:
– Как започна пътя ти в бойните спортове?
– Първият ми досег изобщо с бойните спортове беше в ранните ми ученически години, когато родителите ми ме записаха на карате. Харесваше ми и се забавлявах на тренировките, но постепенно се отказах, минавайки през редица спортове и други извънкласни дейности. След години в началото на гимназиалния ми период, реших да започна да тренирам бокс, тъй като вярвах, че ще добия повече самочувствие а и защото винаги съм бил доста хилаво дете и честно казано исках промяна. Също така бях голям фен и на поредицата ,,Роки‘‘.
– Защо точно BJJ?
– Докато още се занимавах с бокс чух за BJJ абсолютно случайно от мои приятели от училище, които по онова време тренираха в залата на ,,Боен клуб Левски София‘‘ , че и до ден днешен, и между нас се разрази обичайният спор чий боен спорт би бил по-ефективен в реална ситуация. Честно казано доста ме дразнеше, че бяха толкова уверени в умението си да ме накарат да се предам чрез събмишън, а тренираха само от няколко месеца. Затова реших да отида в залата един ден на тренировка с тях и да се сборим. Въпреки че нямах никакъв опит в БЖЖ или каквато и да е била дисциплина свързана с борба, бях твърдо убеден, че това са глупости и нито един от двамата няма може да ме накара да се предам. Разбира се, както винаги се случва, бях унищожен от всички на първия ми ден и бих казал, че това породи по-скоро любопитство у мен, а и беше доста добър урок за това, че понякога сме твърде самонадеяни и нямаме реална преценка за възможностите си. Колкото по-надълбоко навлизам в спорта, толкова повече си давам сметка за това.
– Разкажи за някои от най-трудните ти моменти през първите ти четири години в спорта и как се справи с тях.
– Със сигурност най-трудните моменти физически и психически са периодите, в които съм контузен. Получих две инфекции на лявото коляно в рамките на година и се наложи да претърпя две операции, което определено не беше лесно за мен по онова време. Беше период на пандемия и тъкмо бяха обявили провеждането на Европейското първенство в Рим с кимоно през януари. Нямаше състезания дълго време и това ме беше мотивирало да се докажа, но претоварих тялото си в процеса и в крайна сметка вместо да участвам, трябваше да лежа в болницата. Разбира се това беше още един урок за мен. Благодарение на семейството ми, на моите приятели и съотборници успявам да преминавам през тези трудни периоди и да се връщам по-силен и благодарение на техните съвети, по-мъдър спрямо тренировъчния процес.
През 2022-а Лулев записва успехи на турнири на Международната федерация по Бразилско джу джицу (IBJJF) и арабската организация „Abu Dhabi Jiu-Jitsu Pro“ не само в България, но и в Испания и Португалия. В края на миналата година той успя да завоюва сребърен медал от Отворено европейско първенство на AJP.
– С кой твой успех се гордееш най-много?
– Разбира се бих определил победите ми на IBJJF като най-престижни, но ако трябва да съм честен съм срещал по-голяма конкуренция и на по-малки турнири. Затова предпочитам да оставям успехите си в миналото и да не мисля за тях. Виждал съм как победите се отразяват на някои хора. Пускат се на автопилот и губят усещане за реалност. Вече не гледам на състезанията като победи и поражения, по-скоро се стремя да анализирам грешките и веднага да се върна в залата, за да ги поправя за следващото предизвикателство. Това, с което по-скоро бих казал, че се гордея е прогресът ми след всяко състезание, защото той е в следствие на труда, който полагам , когато никой не гледа.
Лулев следва висше образование в Автономния университет в Мадрид. Избраната от него специалност в учебното заведение в испанската столица е „Науки на физическата активност и спорта“. Той тренира в една от афилиациите на световния отбор „Alliance“ в Мадрид под ръководството на носителя на черен колан в BJJ и многократен шампион на Европа и Бразилия – Матияс Рибейро.
– Защо избра да живееш и тренираш в Мадрид?
– Завърших 12-ти клас в Испанската гимназия в София и винаги съм искал да поживея известно време в чужбина, за да натрупам опит в БЖЖ, както и да продължа с висшето си образование в сферата на спорта. Смятам, че това е добра възможност за мен да попътувам, да съм по-самостоятелен и да тренирам целенасочено.
– Как протича един твой ден в испанската столица?
– Когато съм в състезателна подготовка обикновено ставам рано сутрин, повечето дни ходя на лекции в университета до обяд, прибирам се, приготвям си храна и отивам в залата. Тренирам веднъж в 14:00, водя детските тренировки от 17:30 и след това тренирам още веднъж от 19:00. После се прибирам, приготвям се за следващия ден и отново. Разбира се, един-два дни от седмицата отделям за други дейности.
– С какво се различават живота и тренировките в Испания от тези в България?
– Смятам, че хората в своето ядро са едни и същи навсякъде, но се различават в чертите си. Като разлика усещам моя собствен начин и ритъм на живот на двете места. Разбира се, съм доволен от избора си. Колкото до тренировките, мисля, че основната разлика е, че тук повече хора практикуват с ги, докато имам усещането, че в България повече са практикуващите но-ги.
– Подкрепят ли те родителите ти в избора ти да търсиш кариерно развитие в спорта?
– Да, определено. Благодарение на тях в момента уча спортна специалност в университет в Мадрид и мога да си позволя да инвестирам цялото ми оставащо свободно време в тренировки, което е безценно и правя всичко възможно да оползотворявам това време на 100 %. Не само родителите, разбира се и останалата част от семейството, както и приятелите ми. Тяхната подкрепа винаги ме мотивира да давам всичко от себе си.
След по-малко от месец Лулев ще влезе в битка за златен медал от Отвореното европейско първенство на IBJJF No Gi (без кимоно), което ще се проведе в Рим между 11-и и 13-и ноември. Той ще премери сили с бойци от цял свят в категория до 79,5 килограма, в която има 37 състезатели.
– Предстои ти голямо състезание през ноември. Разкажи ни повече за подготовката ти за Европейското първенство в Рим.
– В момента го карам една идея по-леко, тъй като тялото ми има нужда от възстановяване и избягвам тежкия спаринг. Концентрирам се повече върху специфична игра и ситуационни спаринги. Това ми позволява да изглаждам и детайли върху любим техники, които да се опитам да изполвам на 11-и ноемрви. Също така работя и върху физическата подготовка, но по по-щадящ тялото начин.
– Кое ти харесва повече и в кое си по-добър – ги или но ги?
– Харесвам и двете различно, но играта с ги винаги ми е била една идея по-любопитна. Въпреки това се забавлявам да практикувам и но ги и също така в последно време да се тествам и на но-ги състезания, което е ново за мен. Мисля, че съм по-добър с ги, но планувам да тренирам двете паралелно в бъдеще.
– Имаш ли кумир в спорта?
– Да, като състезател бих казал, че най-много ми допада Николас Мерегали, заради агресивният му стил на игра и харизма, и мечтая един ден да имам възможността да се изправя срещу него. Също така съм почитател на братята Мендес, но определено фигурата в спорта, на която най-много се възхищавам е Джон Данахър, заради изключителният му подход към спорта.
– Доставя ли ти удоволствие да бъдеш в ролята на треньор на детската група в Мадрид?
– Да, ролята на тренъор ми допада и се виждам като такъв в бъдеще, но към момента предпочитам да се фокусирам върху себе си като състезател. Всичко идва с времето си.
– Как виждаш развитието на BJJ в Европа в следващите 5 години?
– Смятам, че особено на последното провело се АДСС се видя огромният прогрес, който са постигнали европейските граплъри, в последните години и изглежда, че започват вече лека-полека да се доближават до нивото на американци и бразилци. Разбира се още има дълъг път да се извърви, но вярвам, че в следващите пет години, ще виждаме все повече европейски граплъри на подиумите на състезания от голям форум, както с кимоно, така и без.
– Защо тийнейджъри и подрастващи трябва да изберат бойните спортове?
– Не мога да говоря за всички бойни спортове, тъй като не съм практикувал толкова задълбочено друг боен спорт, но бих казал, че конкретно БЖЖ в повечето случаи излага подрастващите на полезна за тяхното развитие среда, която им помага да се сдобият с умения и наблюдения, които са пряко приложими в ежедневието.
– Кой е най-важният съвет, който си получавал за развитието ти в BJJ?
– Комплексно е. Мисля, че не е бил конкретен съвет, а по-скоро пример, който съм получавал от някои съотборници и близки за мен хора. В крайна сметка мисля, че това е най-важното. Колкото и да съветваме, ако самите ние не сме пример за останалите, никой няма да вземе съветите ни насериозно.
