Панкратион – смесените бойни изкуства на античността, в които се бил дори мъдрецът Платон

„Всеки се превръща в поет, когато любовта го докосне“, казва мъдрият Платон, който в древна Гърция е бил образец за интелект и отлично разбиране на обществено-социални процеси. Малцина обаче знаят, че освен редовните тренировки за ума, Платон тренирал сериозно и своята физика. Именно на него принадлежи мисълта, че за да успее един човек, Бог му дава два инструмента – образование и физическа активност. „Те не са разделени, а вървят заедно“, казвал някога Платон.

Философът бил човек на ума, но и на действието. По тази причина се занимавал с борба и дори участвал в популярната надпревара, която мнозина определят като предтеча на съвременния ММА – Панкратион.

Произходът на Панкратион може да бъде проследен до древногръцките митологични традиции, според които Херакъл и Тезей го създали, тъй като първи са използвали техниките му, за да се изправят съответно срещу Немейския лъв и Минотавъра. Спортът дори е включен в древните олимпийски игри през 648 г. пр.н.е. Името Панкратион буквално означава „да доминираш напълно“. От древността до наши дни Панкратион се определя като една от най-взискателните бойни системи. Често се записва в древни източници като бойно изкуство. В древността той е бил зрелищен и много по-интересен от други спортове, тъй като атлетите са практикували комбинация от техники за борба и бокс. Освен това се е смятал за много опасен, тъй като арсеналът му могъл да доведе до смъртта на някои от атлетите на тепиха. 

В древния Панкратион  не е било позволено да се атакуват очите на противника, да се хапе и да се удря в гениталиите. Тренировките са се провеждали на специални места, наречени палестри (тренировъчни зали). Участниците в боевете се изтегляли чрез жребий от сребърна урна. Не са съществували категории и времетраенето на боевете не е било разпределено в рундове. Това означавало, че понякога победителят се е определял не просто от познание за битката, но и от неговата физическа издръжливост.

Аматьорски панкратион е представен отново на общността на бойните изкуства чак през 1969 г. от американския майстор от гръцки произход Джими Арванитис и постепенно става популярен по света след представянето му на корицата на списание Black Belt през 1973 г. Този опит за популяризиране на спорта се смята за една от първите стъпки към формирането на модерен боен спорт с минимални ограничения по време на единоборството. Едно е сигурно – днес далеч по-малко философи и мъдреци стъпват октагона. Някога обаче Платон не просто е участвал в такива битки, но дори е ставал шампион.