Това е трудна тема, но може би вече съм достатъчно възрастен, за да я разгледам с обективност – и с прозрения, които си струва да бъдат споделени. Става дума за следния въпрос: кога (ако въобще) човек трябва да се оттегли от карате или друга форма на будо?
Какво значи „пенсиониране“ в бойните изкуства?
Нека направим едно уточнение: нито един сериозен практикуващ бойни изкуства не се „пенсионира“ в смисъла на това напълно да спре да тренира, учи и изследва живота чрез пътя на бойното изкуство. В японския език съществува израз, че човек трябва да изживее живота си като кара кьохи – суха обвивка, напълно използвана. С други думи: нищо не трябва да остане недовършено.
В този смисъл, няма „пенсиониране“ от бойното изкуство – то е път за цял живот. Но идва момент, ако учителят по будо живее достатъчно дълго, когато трябва да обмисли оттегляне от активна роля на водач, да направи крачка назад и да даде възможност на ново поколение да поеме водещата позиция.
Митове и реалност
Това може да изненада някои. В популярната култура старият майстор с бяла брада винаги е на върха и без усилие побеждава младите и силни ученици. Но истината е, че макар будо да ни помага да водим здравословен живот и да овладеем техники, с които понякога да надделеем над по-млади и силни, то не ни освобождава от времето. Ще остареем – физически и психически.
Това не означава, че ще се превърнеш в мърморещ старец. Нито, че няма вече да има място за теб в доджото, което си ръководил с години. Просто означава, че трябва да приемеш промяната. Да се адаптираш. И да я приветстваш.
Да се оттеглиш с достойнство – Го Инкьо Сама
В стара Япония съществувал терминът го инкьо сама. „Го“ и „сама“ са почетни обръщения, а инкьо означава уединено място в голямо имение – кът за онези, които се оттеглят от ежедневието. Воини, благородници и заможни хора се отказвали от кариерата си и се посвещавали на изкуството, хобита или изучаване на философия. И до днес този термин съществува в Япония – виждаш възрастни хора, които се занимават с градинарство, живопис или други дейности, за които преди не са имали време.
В доджото, го инкьо сама не означава пълно отсъствие. Възрастният сенсей може все още да присъства, но вече не води тренировките. Например, в последните години от живота си, Гичин Фунакоши седял в стол встрани от доджото и наблюдавал тренировките. Понякога давал съвети. Но основно оставял младите учители да поемат и да израснат като личности и лидери.
Егото – врагът на прехода
За съжаление, много възрастни учители на Запад не могат да се откажат. Те вярват, че още „ги бива“, че са незаменими. Познавам доджо, в което възрастен сенсей не спира да контролира всичко. Повтаря едни и същи лекции, разочарова се, че учениците не „разбират“, и се ядосва. А истината е, че той вече не може да покаже това, което иска от тях.
Става тъжно. Но още по-тъжно е, че не дава шанс на новото поколение да се развие. Казва: „Още не сте готови.“ Но това ли е истинската причина? Или просто егото му не може да се справи с мисълта да отстъпи?
Уроци за младите и старите
Ако си млад практикуващ, може би тази тема ти звучи като нещо далечно. Но знай – както има възрастни учители, които не се оттеглят навреме, така има и млади ученици, които искат да бъдат учители, преди да са готови.
Всички започваме пътя си поради егоистични причини – искаме да сме по-силни, да се справяме с трудностите. Никой не влиза в доджото с мисълта: „Искам да предам това изкуство на бъдещите поколения.“
Лошият учител остава на това ниво – център на вниманието. Учениците му са огледало на собствените му постижения.
Добрият учител, обаче, запазвайки интереса си, започва да се грижи за другите и за самото изкуство. Той осъзнава, че не е центърът, а едно звено от дълга верига, която свързва основателя с бъдещето.
Когато дойде моментът, добрият учител знае, че е време да довърши своето звено, да го предаде нататък. Той остава уважаван, винаги ще бъде „Сенсей“ в очите на учениците си, но има и грацията да стане го инкьо сама – мъдър наблюдател, който е оставил следа и е дал път на новите водачи.
Превод и адаптация от английски: Дейв Лоури (Dave Lowry)
