Boec.BG продължава с ретро рубриката си посветена на едни от най-запомнящите се киокушин сблъсъци, които някога са се провеждали.
Става въпрос, разбира се, за финалите на Откритото световно първенство по карате киокушин (без категория). Коронясването на абсолютен шампион в киокушина е може би най-символичният ден в живота на каратеката, която е доказала издръжливостта и уменията си пред целия свят.
Едни от най-големите легенди на киокушина са вземали участие в престижния турнир – Макото Накамура, Кенджи Мидори, Акийоши Мацуй, Евертон Тейшейра, Анди Хуг и много други. Сред тях има и ярка българска следа с участието на едни от най-успешните ни каратеки – сенсей Захари Дамянов и сенсей Валери Димитров.
След смъртта на Мас Ояама през 1994 г., Международната Карате Организация Киокушинкайкан (IKO) се разцепва на няколко части. Така от 1995 г. Откритото световно първенство по карате киокушин се провежда от две различни фракции – IKO1 и новосъздадената WKO (Световна Киокушин Организация Шинкиокушинкай).
Днес е ред на може би най-историческия от всички финали. През 1999 г. отново в Токио, Япония, се провежда 7-ото първенство под егидата на IKO1. Участие в състезанието вземат 192 каратеки от 86 държави. До заключителният сблъсък стигат бразилецът Франсиско Фильо и представителя на домакините Хаджиме Казуми.
Двамата правят мач за историята, а победата на Фильо слага край на японскката доминация, превръщайки го в първия абсолютен шампион, който не е от Страната на изгряващото слънце.
