Денят, в който Земята спря да се върти! (ВИДЕО)

Днес календарът показва 11-ти февруари. Една от всичките 365 дати в календара, но не баш.

Не и за феновете на бокса. За тях тази дата е малко по-специална. Тя е нещо като „пр. Хр“ и „сл. Хр“.

Днес се навършват точно 29 години от най-шокиращия двубой не само в историята на бокса, а може би в историята на спорта като социално явление. На 11-ти февруари 1990 г. „Железният“ Майк Тайсън, „Най-лошият човек на земята“ бива нокаутиран от Джеймс „Бъстър“ Дъглас.

Немислимото се случва. Без никакви предупредителни знаци за широката публика, която боготвори Тайсън. Но детайлите и подробностите около този мач са толкова странни и толкова скандални, че си струва да се върнем назад във времето.

През 1989 г., 23-годишният тогава Тайсън е най-голямото име в спортната индустрия. Не само в САЩ, но и по цялото кълбо. Професионален актив от 37 победи, 0 загуби, 0 равни и 126 рунда. Най-младият световен шампион в тежка категория, неповторим стил, който едва ли някога ще бъде дубликиран.

След поредната победа в първия рунд срещу Карл Уилямс на 21 юли 1989 г., на сцената има само едно име, което може да даде отпор на Тайсън – Ивендър Холифийлд.

Вместо това, Дон Кинг урежда мач с непретенциозния Джеймс Дъглас, който до този момент има 28 победи, 4 загуби и един равен. Поредната жертва.

„Бъстър“ е участвал в 6 подгряващи мача на гала-вечери на Майк Тайсън, но нищо повече. Този мач лесно бива уреден, защото Дон Кинг е промоутър не само на Тайсън, но и на Дъглас (тук е редно да направя едно отклонение и да кажа, че тази развръзка изключително много наподобява събитията от последните седмици в тежката категория, но да видим).

Краят на 80-те години на миналия век обаче е един от най-лошите периоди в живота на шампиона. Извън ринга всичко е тотален хаос. Легендарният Къс Д’Амато вече не е сред живите, през 1988 г. Кевин Рууни е уволнен от поста треньор на Тайсън, Дон Кинг е във вихъра си, а заместник на Рууни е Арън Сноуъл, с когото Тайсън не се сработва. В личния живот нещата за „Железния“ също не са никак симпатични. Бракът и разводът му с Робин Гивънс го съсипват емоционално. Бавно, но сигурно.

Роденият в Бруклин боксьор намира утеха в пиенето, наркотиците, скъпите коли и лесните жени.

„На 8 януари 1990-та тръгнах за Токио. Ритах и крещях по всички и всичко. Изобщо не исках да се бия. Исках само да купонясвам и да ч*кам. Бях качил 13 килограма“, спомня си Тайсън.

От другата страна е Дъглас, който за втори път в кариерата си ще се бие за световна титла. Ужасяваща трагедия сполетява претендента – 23 дни преди мача, от сърдечен удар почива майка му. Хората от щабът му са готови да отменят двубоя, но 28-годишният боксьор настоява за провеждането му. Тренира неуморно и по-здраво от всякога.

Колкото боготворен е тогава Тайсън, толкова е и мразен. Не толкова от феновете, колкото от хората в индустрията. Много хотели в САЩ отказват да приемат негови мачове, защото прекалено бързо размазва противниците си. Въпросът не е дали, а кога. Рекламодателите също изпитват сериозни затруднения да инвестират в срещите, защото рядко продължават повече от 3-4 рунда. Затова мачът е насрочен за Токио, Япония. Майк вече се е бил там през ’88-а.

„Не можех да ям, защото бях с наднормено тегло. Даваха ми някаква супа, а след това „хапвах“ с чистачките от хотела. За мое щастие, попаднах на такива момичета, които бяха далеч от представата за срамежливите и смирени японки. Дори не им плащах. В замяна те водеха техни приятелки. В това се изразяваха тренировките ми за мача с „Бъстър“.

Тайсън наистина не е във форма и това си проличава най-много в една спаринг сесия с Грег Пейдж 10 дни преди сблъсъка, когато дясно кроше го засреща и го праща на пода.

Въпреки всичко, Тайсън е определян за супер фаворит. Единственото казино, което изобщо си прави труда да пусне коефициенти за мача е „Мираж“ – 42 към 1 (за да спечелиш един лев, трябва да заложиш 42!!!).

11.02. 1990

Срещата в „Токио Дом“ е насрочена за 9 сутринта местно време, 7 вечерта Ню Йорк. 63-хилядната зала е наполовина празна. Обстановката изобщо не е присъща за мач, в който са заложени три световни титли.

Още от началото си личи, че Тайсън изобщо не е във форма. Шампионът не прилича на себе си, но огромен принос за това има и Джеймс. Претендентът с обратен гард постоянно малтретира съперника си с леви прави и държи дистанция, която да му позволява да диктува темпото. Тайсън от своя страна пуска много малко удари, а рязът и експлозивността ги няма. Движението му е лимитирано от силните удари на Дъглас, който използва почти 30-сантиметровото си предимство в разтега по перфектен начин.

По време на петият рунд „Бъстър“ вкарва няколко много ефектни крошета в главата на „Железния“ и лявото око на Тайсън се затваря. Оказва се, че в ъгъла на шампиона няма „cutman“ – човекът, който се грижи за аркадите и подуванията по лицето на боксьора. Нямат дори лед. Арън Сноуъл пълни гумена ръкавица със студена вода, която налага на лицето на Тайсън.

„Не можех да повярвам, че няма кой да се погрижи за лицето ми. Напълниха някаква гума наподобяваща презерватив с вода и я държаха до окото ми“, разказва Тайсън.

Така се стига и до 8-я рунд, в който Тайсън най-накрая вкарва запазената си марка – десния ъперкът, и праща Дъглас на земята. Следващите 15 секунди са едни от най-коментираните в историята на бокса. Времеизмервачът до ринга е японец, а реферът вътре мексиканец. Липсата на комуникация прави така, че те да не могат да координират отброяването и по този начин разклатеният Дъглас получава допълнителни 3-4 секунди, за да се изправи и да продължи, за да дойде 10-ят рунд.

„Без да отнемам нищо от Дъглас, но тогава ме прецакаха и то сериозно. Все пак бях сигурен, че ще спечеля срещата, защото Дон Кинг плащаше на съдиите, поне така твърдеше“, казва Тайсън.

В 10-я рунд Тайсън започва с добри попадения, но Майк е прекалено уморен и Дъглас усеща това. Претендентът изригва със страшна серия – десен ъперкът, последван от бързи ляв, десен, ляв и младият шампион е на земята.

Ако някога планетата, която обитаваме е спряла да се върти около оста си, то предполагам е било тогава!

Особено за тези, които са имали честта да наблюдават мача по телевизията. Кралят най-накрая бива свален от трона. И не е сън, а истина. „Най-лошият човек на Земята“ вече не е толкова лош. И всичко това за секунди.

„Всички си мислеха, че отивам на екзекуцията си. Но не и аз. Победих, защото повече го исках“, казва веднага след мача новият шампион.

И с право. Джеймс Дъглас шокира всички, но не и себе си. Победата му е върховен пример за това, че колкото по-тъмна е нощта, толкова по-светъл е изгревът.

След мача „влечугото“ Дон Кинг организира среща с шефовете на WBA и WBC, на която заявява, че резултатът ще бъде анулиран, защото „първият нокаут обезличава втория“. Въпреки че е промоутър и на двамата, той не може да си позволи кравата му да спре да дава мляко. Но станалото е факт и вече се е запечатало в златните страници на бокса.

В крайна сметка до такъв абсурд не се стига и Дъглас заслужено е провъзгласен за новия шампион в тежка категория.

„След завръщането си в САЩ, бях посрещнат като герой. Легенда. Всички искаха да ме видят. Канеха ме по предаванията, интервюта се превърнаха в ежечасие. А аз просто исках да си седя у нас и да релаксирам“, споделя „Бъстър“, който след 8 месеца царуване безславно сдава трона на Ивендър Холифийлд. Но пък взима колосалните 25 милиона за този си „жест“.

Мнозина смятат, че именно на тази дата започва падението на Тайсън.

Той вече никога не е същият човек, камо ли боксьор. Странното е, че и Дъглас не успява да се изстреля нагоре. След срещата с Холифийлд той прекратява кариерата си и качва толкова много килограми, че е на път да се самопогуби. Принуден е от лекарите да влезе отново във форма и дори прави завръщане в профи бокса след 6 години, печелейки 8 от 9-те мача, в които участва.

This Day In 1990: One is the most unbelievable news days of my childhood. Mike Tyson loses to Buster Douglas, Nelson Mandela’s 27-year prison sentence comes to an end. pic.twitter.com/EHJwyrFifi

— Darren Rovell (@darrenrovell) February 11, 2019

И до ден днешен, вече 29 години по-късно, това събитие си остава най-голямата изненада в професионалния спорт.

Тайсън, който е не само боксьор, а цяла една индустрия, отново поднася запомняща се пиеса, за която се говори и след още 29 години.

Но за пръв път се случва той да не е в главната действаща роля!