На 27 октомври 2018 г. Даниел Джейкъбс спечели световната титла на Международната боксова федерация (IBF) в средна категория, след като победи украинеца Сергей Деревянченко по точки.
Това бе вторият значим БОКСОВ пояс, който „Човекът чудо“ печели в кариерата си (през 2014-та Джейкъбс спечели титлата на WBA). Пояс, който е висял около талията на шампиони като Рой Джоунс-младши, Бернард Хопкинс и Генади Головкин.
Но истината е, че и двете титли взети заедно нямат абсолютно никаква стойност в сравнение с другата титла, която 31-годишният Джейкъбс спечели през 2011 г. Защо ли? Защото я спечели на едно много по-кораво и негостоприемно място от боксовия ринг и зала – болницата!
Джейкъбс е роден в Бруклин, Ню Йорк. По-точно Браунсвил. Родното място на Ридик Боу, Шенън Бригс и Майк Тайсън.
Като аматьор печели куп отличия на местно и щатско ниво. През 2007 г. прави професионалния си дебют в един от подгряващите мачове на Флойд Мейуедър-младши. Кариерата му тръгва по толкова възходяща линия, че получава прякора „Златното дете“.
Been doing this since I was a youngin. BUT no matter what I've made sure I rep my neighborhood w/ class & dignity. ? pic.twitter.com/5sbEbZsbOX
— Daniel Jacobs (@DanielJacobsTKO) January 23, 2017
21-ят му професионален двубой е за овакантената титла в средна категория на WBO. Съперникът му е Дмитри Пирог. Дни преди боя американецът е сполетян от жестока трагедия – почива баба му, която го е отгледала. Покосява я неравната битка с рака. Въпреки това, Джейкъбс настоява мачът да се проведе.
Определян е от букмейкърите за фаворит, но губи чрез технически нокаут в 5 рунд. Това е и първата загуба в кариерата му.
„Психически не бях готов. Когато Пирог ме свали си мислех, че мога да се изправя. Но бях далеч от истината“, спомня си Джейкъбс.
Бедите за боеца обаче далеч не свършват тук – няколко месеца по-късно Даниел започва да се движи трудно.
„Бавно, но сигурно се парализирах. Трудно ходех и нямах идея какво се случва. Докторите ме прегледаха и се оказа, че имам тумор на гръбнака. Тогава още не знаех, че е раково образование“.
Младият боксьор е диагностициран с остеосарком – рак на костите.
Засегнатата кост става крехка и фрактурите настъпват при много по-леки сътресения и натоварвания от нормалното. Налага се хирургическа намеса. Операцията за премахване на тумора продължава 6 часа. Въпреки че е успешна, докторите не са особено обнадеждени за бъдещето му.
Не на боксьор, а изобщо.
„Лекарите ме предупредиха, че краката ми няма да работят нормално. Никога повече.
И това, ако изобщо изляза жив от операционната. Не разбирах защо и как човек като мен може да се разболее така. Психически трябваше да преодолея факта, че никога повече няма да се боксирам.
Химиотерапията и радиацията ме изтощиха. Станах раздразнителен и в този момент се чувствах победен. Не можех да правя нищо и качих 20 кг., а това само усложняваше ситуацията с гръбначния ми стълб. Дори не можех да се изкъпя и да ходя до тоалетната сам“, споделя Джейкъбс за един от най-тъмните си периоди.
25 процедури по-късно медицинското чудо е налице – бъдещият шампион е преборил рака.
„Когато докторите ми съобщиха, че трябва да забравя за бокса, първоначално им повярвах. Но няколко дни по-късно си казах „Този пък кой е, че ще ми говори така?“ Тогава взех решението да не слушам какво говори медицината, а да гоня щастието“, казва Джейкъбс.
Боксът отново се оказва спасение. Мотивацията да се върне на ринга е нещото, което го кара да драпа със зъби и нокти.
„Започнах да гледам на рака като опонент на ринга. Не можех да се откажа, имах син на 2 години, семейство, приятели. Имах волята за живот. Боксът ме бе научил да бъда готов за битка, колкото и неравностойна да бе тя“.
„Няколко дни след последната процедура той тотално пренебрегна докторските съвети и се появи в залата“, казва треньорът на Джейкъбс – Андре Розиър.
„Имаше голяма шина на гръбнака си. Каза ми, че е готов да потренира на чувала… Удари го 4-5 пъти, погледна ме и ми рече „Ще се видим утре“.
След изтощителни тренировки и рехабилиатция, Джейкъбс се завръща на ринга на 20 октомври 2012 г. в новооткритата зала в родния му квартал – „Barclays Center”. Грабва победата с нокаут още в първия рунд!
Две години и 4 победи по-късно „Човекът чудо“ отново е претендент за титла – тази на WBA. На 9 август 2014 г. в родния си Бруклин, Джейкъбс побеждава Джаръд Флетчър и става шампион по бокс. Детската му мечта.
Основава своя фондация „Качи се на ринга“, която помага на семейства, които имат финансови затруднения за лечението на деца болни от рак.
„Исках да дам нещо на тези хора. Да им вдъхна кураж. Ракът ми отвори очите. Искам повече хора да чуят за историята ми“, разказва двукратният шампион.
4 години по-късно взе нов – този на IBF. Все още не се знае кога ще е следващият мач на Даниел и кой ще излезе срещу него. Но в този случай, едва ли има значение.
Защото дори да загуби колана на IBF, има един пояс, която винаги ще бъде на неговия кръст – Коланът на живота, който не се печели с крошета и ескиважи, а с търпение, отдаденост и непримиримост.
Comment(1)
Comments are closed.