„Горд съм с това, което правя“.
Тази реплика не спря да кънти в главата ми в дните след интервюто с новия републикански шампион в свободната борба при юношите – Кольо Димитров.
19-годишният младеж завоюва злато на Държавния личен шампионат, който се проведе в края на януари в Сливен. Но в успеха му няма нищо случайно. На него отдавна му е предначертано да покорява върхове в античния спорт. Има-няма някъде още преди век.
Трудолюбивия тийнейджър е закърмен с любов към борбата. Неговият род е известен в родния му град Ямбол. Кольо е ЧЕТВЪРТО поколение борец. Прадядо му, дядо му и баща му също са разплаквали съперници на тепиха. Макар и в съвсем различни времена, но нещата като че ли не са се променили много…
Колко пъти сте виждали баща да награждава сина си със златен медал? На мен ми звучи като мечта за всеки мъж. Подобна чест имаше Димитър Колев, който сложи златния медал около врата на наследника си на надпреварата в Сливен.
Тежи ли едновековния товар на младите му рамене или му дава крила, каква е рецептата за успеха и до колко е важно да доминираш над съперниците в борбата, говори Кольо Димитров:
Кольо, привет. Къде те намираме?
– Здравейте. В момента съм у дома, почивам след тренировка.
– От къде да започна… Аз съм четвърто поколение от нашия род, който се занимава с този спорт. Още от малък моят баща ме насърчаваше да започна да се занимавам професионално с борба. Не след дълго започнах тренировки в моя роден град Ямбол, но тук тренировките продължиха само половин година. След това с течение на обстоятелствата се преместих да тренирам и уча в Сливен.
– Да, така е. Бих казал, че това е един стимул за мен да продължа тази толкова стара семейна традиция. Горд съм с това, което правя в момента. Спортът развива в мен не само силата, но и ума и психиката ми. Мисля, че това е бил правилният избор за мен.
През този месец завоюва републиканска титла при юношите. Как се подготви за състезанието и как протече самото то?
– Противоепидемичните мерки направиха подготовката за състезанието доста трудна. Тренировките бяха доста по малко, но за сметка на това пълноценни. Успях да се предпазя от контузии, със съотборниците ми винаги се пазим един друг. Съперниците не съм ги подценявал и за момент, в борбата не се знае кой до колко е подготвен за самото състезание. Полуфинала и финала ми бяха по-трудни, защото момчетата бяха миналогодишни шампиони. Но в крайна сметка успях да ги преборя.
Освен златото, взе приза и за най-резултатен състезател. До колко е важно в борбата, а и за теб самия, да доминираш над съперника, или на първо място е победата, без значение резултата?
– Това за мен беше много важно. Моята цел беше не само да грабна първото място, но и да съм един от конкурентите за двете купи – най-резултатен и най-техничен състезател. Щастлив съм,че аз бях този с най-много резултати. Това се дължи не само на мен, но и на моя треньор. Доказах на противниците ми, че никой не може да си позволи да ме подценява.
– Липсата се усети, да. Но не съм спирал да тренирам дори и през тези месеци. Гледах да поддържам форма дори и да не е на 100%. Общо взето се стараех да правя около 50% от тренировката навън или в домашни условия.
Разкажи малко повече за АСК „Бобра“ Сливен?
– Този клуб е моето второ семейство. Красимир Добрев е моят треньор, той изключителен човек. Винаги има по нещо ново, което можеш да научиш от него. Постоянно е до нас и ни подкрепя даже и при загуба, но винаги изисква и максимума, който можем да дадем в самото състезание. Половината от живота ми е преминал с хората в клуба. Тренировките протичат пълноценно всеки път.
– Дисциплина, уважение и психика. Всеки сам за себе си определя според мен. Борбата не е лесен спорт. Има много трудности при различните схватки, но когато човек не се отказва и не си казва „Не мога“, всичко може да се получи.
Мит ли е „правилото“, че на високите борци им е по-трудно?
– Аз съм на мнение, че височината не е фактор. Подготовката е важна. Аз лично съм 192см и не срещам трудности когато се боря с по-нисък съперник. Има далеч по-високи борци от мен с много успехи в борбата.
– Защото лично на мен ми е по-интересния стил от двата. А и тук в нашия окръг класическия стил не е много развит.
Разкажи ни малко повече за богата история на твоето семейство в борбата.
– Първият борец в нашето семейство е моят прадядо Димитър Колев. По негово време са се практикували мазни борби. Наградите са били не купи и медали, ами овни. Дядо ми Кольо Димитров е бил многократен републикански шампион, майстор на спорта и балкански шампион в тежка категория. Баща ми Димитър Колев също е многократен национален шампион. От мен се очаква да покоря още повече върхове.
– Не бих казал, че съм суеверен. Преди срещата винаги оставам сам със себе си и се старая да събера мислите си и да се съсредоточа върху това, което ми предстои.
– Да, годината започна много добре за мен. Сега ми предстоят лагери и още едно републиканско. Целта ми е да спечеля първото място на втория шампионат и след това да участвам на световни и европейски първенства.
– Честно казано, не съм мислил толкова напред. Надявам се да стигна възможно най-далеч.
– Абдулрашид Садулаев.
– Искам да благодаря на моето семейство за подкрепата, която винаги ми оказва. Също така и на моя треньор, който ме научи на много неща в борбата и живота.