Деница Елисеева е едно от популярните и доказани имена в женския национален отбор по бокс. 40-годишната софиянка по нищо не отстъпва на по-младите състезателки и преди дни спечели в Русе републиканската титла в категория до 60 килограма.
Елисеева, която е европейска шампионка за 2016-та година (кат. до 57 кг) и бронзова медалистка от Световно първенство (Астана 2016) не успя да постигне мечтата си да участва на Летните олимпийски игри в Токио и вече обмисля оттегляне от активна състезателна кариера. Пред Boec.BG Елисеева обяви, че Държавния шампионат в Русе е било последното национално състезание за нея, а Световното първенство за жени в Истанбул през месец декември ще е бенефис на международно ниво.
Новото начинание, с което стартира от този месец, е тренировки за деца в клубния ѝ отбор „Боен клуб Левски София“. Мнозина не знаят, че Деница е завършила висшето си образование в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Педагогика“, а по професия е детски учител.
Специално за нашите читатели Елисеева даде едно много интересно интервю.
Честито за спечелената титла от Държавното първенство! Разкажи ни какво се случи в Русе и доволна ли си от представянето си там?
Благодаря! Това ще е последното републиканско в аматьорската ми кариера. Така че съм доволна, защото пътят до Русе беше много труден, както обикновено. Да успея да тренирам, да съм във форма и да работя едновременно не е лесно. Имайки предвид, че съм на 40 години, би трябвало да ми е доста трудно…, но противно на всяко мнение се чувствам много добре и това е може би, защото имам рутина и в бокса, и в работата си (аз съм детски учител с практика от около 10 г.), но най -важното обичам това, което правя.
От пандемията насам имам няколко недостъчно убедителни срещи на републикански първенства, така че от тази гледна точка съм доволна. Очаквах повече противнички на тази категория, която играх. Във финала играх с момиче, което идва от девойки и се надявам, че ще продължи да се развива и да печели медали в бъдеще. Като цяло обаче, въпреки първата олимпийска титла на Стойка Кръстева, при жените конкуренцията е слаба и ако не се разчита на състезатели с опит, които не се много вече, за да има приемственост с младите момичета, положението не е много добре. Хубаво е, че има треньори, които се занимават с желание с девойките и при постоянство, рано или късно, ще има резултат. Само че пътят е много дълъг.
Колко време отдели за подготовка за първенството, как протече тя и кой ти помогна?
Аз винаги тренирам, но заради работата, на която се върнах от около 2 години и пандемията промених начина си на тренировка. Ако не съм на лагер, поддържам физическа форма с кросфит и съм много доволна. Само че от една година се опитвам да напипам точния баланс между тренировките, кога да ги спра и как да предотвратя негативните страни от правене на „сила“ върху бокса ми като цяло, а те не са малко. Правя кросфит и после отивам в залата и правя спаринг, а то е противопоказно, но е оптималният за мен вариант. Обикновено не споделям начина си на тренировка, но тази за мен е добра защото имам опит… за друг не би била добре.
Ще си дадеш ли почивка сега и кое е следващото състезание, на което планираш да участваш?
Няма шанс да почивам, защото ако не правя едно следва друго. Животът не ми позволява почивка. Работих цяло лято и почивах една седмица на морето, където бях на лагер с клуб. Сега почивам от работа и отивам на състезание. Ще има Световно първенство за жени през декември и ако участвам ще е последното международно състезание за аматьорската ми кариера.
Започва да водиш тренировки за деца. Сподели повече подробности около тази новина!
Започвам тренировки за деца, защото откакто съм се върнала на работа родители не спират да ме питат за това. И накрая се предадох. Човек не бива да бяга от съдбата си. Идеята ми беше да тренирам деца от предучилищна възраст, защото не е често срещано, защото на никой не му се занимава и защото това е любимата ми възраст. Защото в предучилищна възраст, а и не само, водеща е играта. Ако има методика е малко по темата, затова ще импровизирам с игри, техника… Важно е децата да се забавляват и да им харесва това, което правят, за да обичат да спортуват и като пораснат. Понеже боксът е опасен спорт, с децата разбира се, трябва да се подхожда по съвсем различен начин. При тях никога не се знае една дадена ситуация как ще я отнесат в реалния живот. Тоест, аз, като педагог, ще трябва да решавам и тези сложни задачи, доколкото мога, а родителите трябва да са наясно напълно с решението си да водят децата в залата. Това за най-малките. Всички други са добре дошли също.
Има ли вече интерес от страна на децата, предвид и че си национална състезателка?
Интересът на децата и родителите не е породен от това, че съм национална състезателка, а от това че съм боксьорка и учителка, и от това какъв човек съм.
Кои са най-важните неща, на които искаш да ги научиш?
Най –важното е да обичат това, което правят и да се забавляват.
Има ли нещо, което искаш да вкараш в методиката ти на преподаване, което на теб ти е липсвало през годините като състезател?
Искам да покажа отчасти нещата, които научих от Жоел Арате, треньорът на националния отбор по бокс за мъже. Защото, макар и късно, той ми показа истински университет за бокс. Техниката е основата на всичко и когато един състезател е поставен правилно в началото, това е важна основа за бъдещето му. Иначе вярвам в това, че няма невъзможни неща! Чисто практически – ще работя за координация и най-вече синхрон ръце и крака (и цялото тяло). Защото това, което съм видяла в последните години, е липса на координация, а за бокса това е много важно. Но като цяло липсва физическа култура още от ранна възраст. Движението при малките е много важно за формирането и развитието на мозъка, и връзката на двете мозъчни полукълба зависи от различните дейности, от различните двигателни действия, които се извършват с двете половини на тялото – коя е доминантната ръка и т.н. Боксът би могъл да помогне дори и за това.
Планираш ли треньорската дейност да я превърнеш в по-основна част от живота ти?
Не, защото си обичам професията, но и с двете самостоятелно не мога засега да се издържам. А и не само. Аз, като типичен представител на зодия близнаци, не мога да правя само едно нещо, имам много интереси, които заради малкото време, което ми остава, съм ограничила.
Каква е 2021 г. за теб дотук?
Годината е една от най-хубавите в живота ми, защото се радвам на малките неща и въпреки че в бокса не успях да постигна нищо от това, за което се борих и мечтах, не съжалявам. Чувствам се щастлива, защото останах вярна на себе си и винаги се стремя да давам най- доброто!
