Хората са го казали отдавна – различните стилове правят боя интересен. „Сладката наука“ може да бъде разделена на 5 еднакво важни и приятни за окото специалности. Всяка една от тях със своите специфични тънкости и изтънчени представители. Боксът е спорт, който никога не може да бъде начуен перфектно, затова е важно човек да знае какво може и какво не.
В историята на бокса е имало най-различни боксьори – умни, бързи, с тежки ръце. Такива, които умеят да сменят гарда и такива, които се бият по учебник. В крайна сметка най-успешни си остават тези, които взимат малко оттук и малко оттам и умело се адаптират към различните противници.
Силата и бързината са двете най-важни качества в бокса, но поглеждайки назад може да намерите много успешни боксьори, които не се славят нито с едното, нито с другото. Колкото и странно да ви звучи. В тази статия ще направим бърз поглед на петте различни стилове в бокса, които са издържали теста на времето и са доказали своята ефективност през годините.
Част I
Боксьорът с дългите ръце
Този тип бойци предпочитат да водят битката от разстояние и да държат противника на прилична дистанция. За това, разбира се, ще ви трябва предимство във височината и най вече в разтега. Физическите габарити им позволяват да разчитат предимно на по-простички изпълнения, като леви и десни прави и ъперкъти, които да стопират набезите на по-ниските „рояци“ и „побойници“. Боксьорите, които предпочитат да стоят малко по-далеч от противника, не могат да пускат бързи крошета и ги избягват, защото по този начин се скъсява дистанцията и предимството им се изпарява.
Те трябва да знаят много добре как да избягат от сложните ситуации и да владеят сайд-степовете почти до съвършенство. Главното им оръжие е ляв прав, двоен ляв прав и ляв прав и десен – простичко, но доста ефективно. Хората, които проповядват подобен стил, предпочитат да стоят в центъра на ринга и да бягат от периферията. Предимството във височината обаче може и да се окаже проблем срещу опонент с бързи крака и ръце, който може да пласира много и тежки удари в корема и торса. Често използвана тактика – биеш дървото ниско и рано или късно „короната“ му се открива. Едни от най-зрелищните мачове се получават именно когато двамата боксьори проповядват такива различни стилове.
Легендарни боксьори, които са проповядали подобен стил на бой са: Владимир Кличко, Томи Хърнс, Шугър Рей Ленърд, Мохамед Али, Тайсън Фюри, Ленъкс Люис, Майк Маккалъм
Хибридът
Този тип боксьори се чувстват удобно и при близък бой, и при по-голяма дистанция. Те разполагат с повече мощ в ръцете от контраатакуващия боксьор и от хората с по-дълги крайници и затова не се притесняват от влизането на размени. Както подсказва самото име, „хибридът“ трябва да владее тънкости от възможно повече стилове. Това му помага значително много в подготовката му и в зависимост от това какъв е следващият му противник. Могат да скъсяват дистанцията бързо и в същото време да преминат от защита-нападение-защита за миг.
Освен технически, обичат да доминират и ментално над противника. Имат добра координация и винаги знаят в коя част на ринга са най-уязвими и как да се измъкнат чисти от сложни ситуации. „Хибридът“ не може да бъде окачествен към една категория или към един стил. В един мач играят предимно от заден крак и контраатакуват, в следващата среща приключват всичко в първата третина на двубоя. Най-трудно би им било срещу противници, които предпочитат по-бавен и методичен подход и не се забъркват в чести размени. Ефективният прав удар с водещата ръка им създава най-много проблеми и ги държи на прилично разстояние, в което трудно могат да изригнат с някоя тежка или светкавична комбинация.
Легендарни боксьори, които са проповядали подобен стил на бой са: Тайсън Фюри, Виталий Кличко, Сони Листън, Ивендър Холифийлд, Ридик Боу, Канело Алварес, Генади Головкин, Андре Уорд
