„Пожелавам си да ме мързи по-малко и да слушам треньорите и родителите ми повече“.
Рядко впечатляващо желание за 14-годишно момче. Но и доста истинско в същото време. Отдалечаването от истината и срастването с мързела са два от най-сериозните бича на 21-ви век. Слава Богу, българският бокс и спорт продължават да ни показват, че отдолу идват и хора, които знаят цената на успеха и си дават ясната сметка, че само и единствено с труд и лишения може да се стигне до върха. Колкото по-рано човек осъзнае това, толкова по-добре.
Днешният ни герой се казва Мартин Колев – четирикратен шампион на България в подрастващите групи!!! Състезател на пловдивския клуб „United Sport“, Мартин вече познава вкуса на златото, но това е само началото. Възпитаникът на СУ „Васил Левски – Пловдив“ има много по-високи изисквания към себе си и държи целите си на високо.
Младият Мартин спечели златен медал на Държавното лично-отборно първенство за юноши в Горна Оряховица в категория до 44 кг.
Въпреки крехката си тийнеджърска възраст, Мартин знае какво иска от бокса и от себе си, а за да го вземе има само един начин – да не разчита на нищо друго освен на труда и волята си. Но той май е наясно с това.
За началото в бокса, за успехите, целите и мечтите, говори старозагорецът Мартин Колев.
Мартине, здравей. Къде те намираме в момента?
– Здравейте. В момента съм в Пловдив. Преди малко приключи първата ми тренировка за деня и сега е време за почивка.
Разкажи на читателите ни за началото ти в бокса. Къде и кога започна да тренираш, кой те насочи към спорта?
– Започнах да тренирам в 3-ти клас в моя роден град Гълъбово. Първият ми треньор бе Николай Вълчев. Майка ми записа мен и брат ми Евелин. Постоянно се сбивахме с другите деца и тя искаше да ни намери място, където да изразходваме енергията си. Пробвахме с футбол, федербал, фитнес, но все не беше нашето. Така стигнахме и до бокса и нещата се случиха от самосебе си. С течение на времето започнахме да прогресираме и да ставаме все по-добри и така родителите ни решиха да ни запишат и да тренираме професионално в спортното у-ще в Пловдив.
Изпращаш много силна 2021-ва – два златни медала от Републикански първенства в Добрич и Горна Оряхвица. Разкажи ни малко повече за състезанията и подготовката ти.
– И за двете състезание направихме ударна и много сериозна подготовка и това даде резултати. Успях да откажа всичките ми опоненти преди втория рунд. Срещите не бяха толкова тежки. На първенството в Горна Оряховица имах само един мач, в който отказах съперника ми на 30-та секунда.
Важно ли е за теб да доминираш над противинка или всичко се свежда до победата и не толкова до начина, по който си взел победата?
– Естествено. Най-важното нещо в бокса е да покажеш, че искаш и заслужаваш победата повече от човека срещу теб.
Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш? От колко време си там, кой е твоят треньор, как протичат тренировките?
– Тренирам в „United Sport“ в Пловдив вече 6-та година. Клубът ни има трима треньори – Стефан Панайотов, Емил Митков и Димитър Добрев-Мутата. Всеки от тях ни показва и ни учи на различни неща и техники. Стефан Панайотов ни учи на бой от далечна дистанция, Емил Митков залага повече на боя в близка и средна дистанция, а Димитър Добрев ни показа техники и тънкости за по-силни и правилно пуснати удари. Тримата заедно ни помагат изключитлено много, за което съм им страшно благодарен. Всеки ден правим двуразови тренировки и гоним целите си.
Как прекарваш свободното си време и как се постига баланс между училището и ежедневните тренировки?
– Свободното време обичам да прекарвам с приятели и да си почивам. Наистина е много трудно да се постигне баланс, но се справям и се радвам, че имам толкова добри хора около мен, който ме подкрепят във всяко мое начинание и действие.
Имаш брат близнак – Евелин, който също е многократен републикански шампион като теб. Разкажи малко за съвместния ви живот на ринга.
– Да, точно така. Тренираме двамата и като цяло се състезаваме един с друг. Това ни дава допълнителна мотивация да даваме повече и постоянно да се развиваме. С него имаме различни стилове – той предпочита боя от дистанция, докато аз наблягам повече на близкия бой. Така се учим взаимно, даваме си съвети. В зависимост от това с кой трябва да се бием, си даваме напътствия.
Суеверен ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди мачове?
– Не, не вярвам в такива неща. Не вярвам и в късмета, просто давам всичко от себе си в тренировките.
Какви цели си си поставил за 2022?
– Като за начало да вляза в националния отбор и да взема медал от международно състезание.
Къде се виждаш след още 6 години на ринга?
– Да ме мързи по-малко и да слушам повече треньорите и родителите ми.
Кой е любимият ти боксьор от професионалната сцена?
– Любимецът ми е Райън Гарсия. Той има подобен на моя стил, мисля че ще стане велик боксьор.
Кое е най-ценното нещо, на което те научи бокса?
– Боксът ме научи на дисциплина и да бъда по-сериозен човек. Да не изоставам лесно целите си.
На кой и за какво искаш да благодариш?
– Искам да благодаря най-вече родителите ми Евгени и Галина, които са винаги до мен. Благодаря и на всичките ми роднини и треньори, без които нямаше да постигна тези успехи. Искам да благодаря и на брат ми, който винаги е неотлъчно до мен. Благодаря и на моята класна учителка Надка Георгиева, която ми помага в училище и винаги ми влиза в положение и помага с каквито проблеми имам.
