Начало Бокс Андон Илиев: Боксът учи на дисциплина и уважение

Андон Илиев: Боксът учи на дисциплина и уважение

Андон Илиев: Боксът учи на дисциплина и уважение
1

Днешният ни герой е 20-годишно момче, което много добре знае целите си – Олимпийски игри и професионалната сцена. Хората са го казали много отдавна: „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му„.

А талантът на БК „Лаута Арми“ – Андон Илиев, има мечти и възнамерява да ги преследва. С такова впечатление останах след интервюто с един младеж, който е намерил голямата си любов в един от най-взискателните и изстискващи спортове – бокса.

Андон е многократен медалист от републикански първенства на България и има няколко участия на боксови галавечери. През май месец той спечели ежегодният боксов турнир „Ринг Пазарджик“ след близо едногодишно отсъствие от ринга. А тези неща не се случват току-така. Трябва да ги искаш.

Освен да ги искаш, трябва и да ги търсиш. С постоянство и отдаденост. Късметът винаги може да обърне даден мач и това да промени всичко, но часовете тренировки и лишения в залата винаги ще побеждават „дозата късмет“.

За общото между леката атлетика и боксът, за бъдещето и миналото на ринга и за за признателността към хората около него, говори Андон Илиев:

Заедно с Арман Хакобян

Андоне, привет. Къде те намираме в момента?

Здравейте. В момента съм си в моя роден град Пловдив.

Разкажи на нашите читатели за началото ти в бокса. Кой те насочи към него, къде и кога започна?

– Голям почитател съм на спорта още от дете. Началото на 2015-тa реших да се запиша да спортувам и братовчед ми ме заведе в залата на негов приятел – Арман Хакобян. Преди това тренирах лека атлетика.

Два изключително изтезаващи спорта. Лесно ли беше преминаването от единия към другия и с какво ти помогна атлетиката за по-бързото навлизане в бокса?

– Да, и в двата спорта се иска много издръжливост и постоянство. Не беше труден преходът от единия към другия спорт. Леката атлетика ми помогна много за издръжливостта в бокса, която е изключително важна. В бокса и най-вече при спарингите е много важно да можеш да поддържаш едно и също темпо през всички рундове. Също така ми помогна за бързината в играта ми в атака и защита.

В края на месец май спечели турнира „Ринг Пазарджик“. Разкажи ни малко повече за състезанието.

– Подготовката за всяко състезание е тежка. Тренирам усилено от 3 месеца и по принцип се готвя за Републиканското за мъже през месец септември в Пловдив, така че се чувствах добре подготвен и във форма. Треньорът ми предложи да участвам на състезанието в Пазарджик, защото имах отсъствие в бокса около година и трябваше да вляза в ритъм. Състезанието се състоеше от 1 среща срещу опитния Христо Йорданов. Срещата започна с напрежение за мен, но след първия рунд взех превес над противника си и така се стигна до победата ми с технически нокаут в 3-ти рунд.

Заедно със Серафим Тодоров

Освен всичко това, получи и приз за най-техничен боксьор. До колко са важни подобни награди в бокса или всичко се свежда до цвета на медала накрая?

– Наградата ми бе връчена от великия български боксьор Серафим Тодоров. Такива призове са още един признак, че си си свършил добре работата, но най-голямата награда за мен е треньорът да е доволен от представянето ми и да виждаме, че постоянно се развивам.

Каза, че си имал едногодишна пауза от бокса?

– Причината е, че не бях в България поради лични причини. През този период боксът не присъстваше в ежедневието ми, но постоянно съм изпитвал желание да се завърна към него.

Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш?

– Тренирам в БК „Лаута Арми“ още от създаването му през 2017-та. Треньор и създател на клуба е Арман Хакобян. Той е много иновативен в тренировките, постоянно се старае да са разнообразни, но в същото време крайно ефективни. Атмосферата в клуба е страхотна, момчетата и момичетата се разбираме чудесно, всички се уважаваме и подкрепяме един друг.

Работиш ли и ако да, как успяваш да намериш баланс между тренировките и работата?

– След прибирането ми в България не съм работил, защото искам да се отдам на бокса изцяло. А относно баланса – винаги е възможен с добро подреждане на ангажиментите и приоритетите!

Суеверен ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди или след мачове?

– Донякъде да, но нямам ритуали и обичаи, освен да си целуна ръкавицата на дясната ръка преди гонга.

Каква самооценка си даваш за първите ти 6 години в бокса и къде се виждаш след още толкова?

– Мисля, че надграждам качествата си с всяка изминала година, но все още имам много да взема от спорта и амбицията ми винаги ще е да стана професионален боксьор. След толкова години се виждам най-малко като участник на Летните олимпийски игри в Париж.

Триумфът на „Ринг Пазарджик“

Каза, че се подготвяш за Републиканското за мъже през септември. Как определяш шансовете ти за злато и има ли боксьор от твоята категория, с които имаш да разчистваш стари сметки?

– Точно така, определям шансовете си като възможни. Нямам да разчиствам стари сметки, всеки от моята категория е достоен противник и определено победата ще е трудна, но сладка.

Интересуваш ли се от други бойни спортове?

– Да, разбира се. Практикувал съм, но не сериозно. Постоянно гледам и следя UFC , GLORY и други вериги.

Кой е любимият ти боксьор от днешната сцена и от миналото?

– От днешната сцена без съмнение това е Канело Алварес, но любимият ми боксьор за всички времена ще си остане Майк Тайсън.

На какво те научи боксът за всичките тези години?

– На две основни ценности в живота, чрез които човек може да постигне всичките си цели – дисциплина и уважение.

На кой и за какво искаш да благодариш?

– Искам да благодаря на семейството ми и на най-близките ми. На момичето до мен и най-вече на треньора ми за вярата и подкрепата, която винаги ми оказват в личен и професионален план.

Comment(1)

Comments are closed.