Борислав Христов e републикански шампион по самбо и многократен медалист от местни и международни състезания по джудо. В момента кариерата му е в застой след редица трудности, но не крие, че обмисля завръщане на татамито при определени обстоятелства.
В момента се е отдал на призванието да тренира талантливи деца и група за начинаещи в родния си град Ихтиман. В „Боен клуб Ихтиман“ той има възможност да предаде част от знанията си и на начинаещи възрастни, а тренировките винаги преминават с много усмивки и обилно количество пот.
В специално интервю за читателите на Boec.BG Христов обсъди всички актуални теми в джудо и самбо, сподели очакванията си за Европейското първенство в края на месеца, на което София за първи път ще домакинства и разказа интересни истории от татамито.
– Какви са твоите очаквания за Европейското първенство?
– Очаквам да имаме медали, момчетата са много добре подготвени и надпреварата ще е тук. Това е по-специално, защото навън те гледат непознати хора. Тук джудото и самбото сме едно малко общество, а навън има повече адреналин. Гледат те от много клубове и непознати за теб съперници.
– У нас ще се завърне играещият за Белгия Тома Никифоров. Как очакваш да се справи?
– Той ще направи голямо впечатление. Момчето е много добре подготвено, ще дойде да си вземе медала.
– Кой отбор е фаворитът на това първенство?
– Франция. Джудото там стана един от най-известните спортове в цялата държава. Според мен това се случи заради един от най-успешните състезатели там – Теди Ринер. Той е основният виновник да се развие толкова, защото е ходеща реклама на този спорт.
– При нас също имаме една голяма звезда – Ивайло Иванов. Защо според теб не го виждаме по-често с изяви в публичното пространство?
– Защото тук се наливат пари само за определен вид спорт, а другите не се излъчват никъде. Джудото е олимпийски спорт и не мога да разбера защо се набляга само на футбол. На нищо друго не се обръща такова внимание, а дори няма никакви успехи там. За мен това е пълен абсурд. Сега Европейското първенство по джудо ще бъде една добра реклама и се надявам родителите да заведат децата си да наблюдават класни схватки.
– Защо според общоприетото мнение джудо е толкова сложен спорт?
– Защото е японски. Всяко едно нещо от там е трудно за разбиране, нали? Учи те на много различни неща. Прави те спокоен и смирен.
– Кое е най-важното качество, което ти придоби от него?
– Уважение, дисциплина и най-вече спортна злоба. Ако винаги се отказваш, когато видиш, че не ти се получава… за мен това е важното, да си нахъсан. Иначе се предаваш и в живота.
– Кой е най-голямият ти успех на татамито?
– Станах републикански шампион по самбо при кадетите в Сливен, а на следващия ден при мъжете завърших на трето място.
– Какви са международните ти изяви?
– Многократно съм печелил медали на големи турнири в чужбина, на които са участвали по 10-15 държави. Имало е много силни състезатели срещу мен, но повечето пъти съм взимал отличие.
– Защо според теб не тренират повече хора в Ихтиман?
– Тук не само джудо и самбо, спортът е изоставен. Градът за жалост опустява, има едни волейболисти, но и там не е каквото беше преди години.
– Все пак виждаш ли потенциал в наличния състав?
– Да, но лошото е, че родителите спират децата си. Започват се оплаквания да не се удари, да не се надраска, ако може само да седи на компютъра… Нашата задача е да изградим млади спортисти, които след това да продължат да се развиват в София. Ние ги развиваме до едно ниво и ги изпращаме там, което е нормално. Тук няма конкуренция и толкова деца да тренират, докато при големите отбори в столицата има преборвания за категории, сваляне на килограми, учат в свои спортни училища.
– На теб беше ли ти трудно, когато замина да живееш и спортуваш в София?
– В началото ми беше доста трудно, но се свиква. Първата година ти е трудно, след това е чудесно (смее се).
– Сега си треньор, харесва ли ти да работиш с деца?
– Да, гледам да им показвам каквото мога и знам. Надявам се са доволни от тренировките.
– Имаш ли амбиция да се завърнеш на татамито като състезател?
– Ако имам възможност, да. Много ми липсва да се боря, вече две години не съм активен състезател. Нямам възможност да се готвя…
– На какво отдаваш този проблем?
– Няма спонсори. Вместо да вземат един джудист в 12-и клас и да инвестират в него, то се вижда. Имаме много спортисти, които са много надарени, със спортни заложби, а те го пускат на самотек и да се оправя. Могат да се направят 2-3 национални отбора, в Грузия имат такива отбори и си развиват децата. Според мен е голяма грешка и дано скоро има промяна.
– Каква е ситуацията в самбото?
– Там сме по-добри, особено в бойното самбо. Имаме много световни шампиони и то по няколко пъти. Отдава ни се много борба и бой на българите (смее се).
– В края на нашия разговор можеш ли да споделиш кой те запали за бойните спортове?
– Тук в Ихтиман започнах при Иван Докторов. Чичо Иван, бог да го прости, е главният виновник да стана състезател и да замина за София. Там започнах да се готвя при Васил Вътов и Бат Миро в „Илинден“. Те ме научиха на дисциплина, двуразови тренировки, да не правя глупости в София. Отиваш в столицата напълно сам и можеш да тръгнеш по лош път – пиене, пушене, провал. Някои момчета се дънят и затова ролята на треньора е много важна да ти показва кое е правилно и кое не. За Иван Докторов каквото и да се каже е малко. Затова му викаха и „Доктора“, защото много бързо ги „преслушваше“ (смее се). Много добър самбист, макар че не го харесваха много Чичо Иван заради голямата му уста. Много говереше, но пък и никой не смееше да му каже нищо!
