В исторически план не са много спортните събития, които продължават да вълнуват феновете дори след близо 60 години. А още по-малко са тези, останали в архивите с определени имена. На днешната дата през 1965г. се изиграва един подобен двубой. И въпреки че завършва за малко над 2 минути, поражда полемики и до ден днешен. Става въпрос за реванша между Мохамед Али и Сони Листън, известен и като „Призрачния удар“.
Предисторията
Първата им среща се играе през 1964г. Сони Листън е шампион на WBA и новосъздадената WBC след два светкавични нокаута над дотогава най-младия шампион в тежка категория – Флойд Патерсън. Мохамед Али все още носи, както го нарича, робското си име – Касиус Клей.
Никой не вярва на устатия 22 годишен младеж, който заявява, че след всичките му мачове като аматьор и професионалист все още е красив като момиче, защото никой не може да го удари. В другия ъгъл ще излезе Сони Листън. Считан за един от най-страховитите боксьори стъпвали някога на ринга. С бурното криминално минало и връзки с мафията, Листън печели почти всички свои срещи с нокаут, нанесен от огромните му ръце. Само за няколко години побеждава осем от бойците в топ 10 на категорията. Всичко гореспоменато определя Клей за аутсайдер 7-1
Скандалът
Клей опровергава буукмейкърите като тотално надиграва Листън до четвърти рунд. Но когато той приключва, претендентът се връща в ъгъла си и започва да мига и търка неконтролируемо очите си. Избухва спор между него и треньора му Анджело Дънди, който отказва да среже ръкавиците на своя състезател. Вероятно част от веществото, което е трябвало да затвори аркадите на Листън, е попаднало по неговите ръкавици и е започнало да заслепява Клей. В дискусиите след мача, дали това е станало случайно или не, миналото на Листън и връзките му с мафията, накланят везните по-скоро в отрицателна насока.
Виждайки, че претендентът има проблем или просто уведомен за измамата от своя ъгъл, Листън тръгва да го прегази. Още тук си проличава високата интелигентност на Клей. Почти заслепен, той започва да определя къде е опонента му като протяга лявата си ръка и с по-дългия си обхват да контролира дистанцията. Малко по малко той възвръща зрението си и отново започва да доминира Листън. След шести рунд шампионът не става от стола си и Клей е обявен за новия световен шампион. Тогава изрича знаменитата си реплика „Аз шокирах света. Трябва да съм най-великият!“
Реваншът
Двамата се разбират за незабавен реванш същата година, но той е отменен заради херния на Клей, която налага операция.
Във втория мач Касиус Клей ще излезе на ринга като Мохамед Али. Той се обръща към Исляма и сменя старото си „робско“ име. Али е силно повлиян от ислямския лидер и борец за правата на афроамериканците – Малкъм Екс. Двамата се сближават и често се появяват на публични събития заедно.
Малко преди срещата на Али с Листън, Малкъм е застрелян, докато държи реч в Манхатън. Властите се съмняват, че подобен опит за покушение може да бъде извършен и срещу Али, който е широко недолюбван заради расовите и религиозните си борби. Може би и това е причината мачът да бъде изместен в друг град.
Самият двубой ще приключи още в първи рунд, но за кратките си 2 минути, ще остави своя вечен отпечатък в миналото на спорта. Съдия ще е бившият шампион в тежка категория „Джърси“ Джо Уолкът.
Листън отново ще се опита да притисне Али, но младият шампион не изневерява на стила си и го кара да пропуска на сантиметри от лицето му. При един от тези пропуски Али вкарва светкавичен дeсен, който намира целта. Листън се сгромолясва по лице, а след това се обръща и по гръб. Шампионът е надвиснал над него и му крещи да продължава боя. Уолкът забравя за отброяването, докато се бори с Али и така Листън получава около 20 секунди за възстановяване. След като се изправя, двамата продължават размени за кратко, но съдията най-накрая е уведомен, че Листън е нокаутиран и слага край срещата.
Али се обръща към Анджело Дънди с думите „Ударих ли го? Как го ударих, не помня?“. И той не е единствен. Много от зрителите в залата също не виждат добре удара и решават, че Листън е дал мача. Оттук идва и „Призначния удар“, както ще стане известен и самият двубой. Дълго време това е водеща тема в редица спортни предавания. Водят се диспути дали изобщо е имало съприкосновение.
Такова разбира се има. Тук остава въпросът дали Листън може да бъде нокаутиран толкова лесно? В първия мач между двамата Али намира противника си многократно с по-силни удари в подобни ситуации.
Едната версия е, че мафията е накарала Сони да не се изправя, може би заради големите печалби при залог за Али. Друга възможност е Листън просто да се е предал, осъзнавайки че няма да може да направи нищо повече от първата им среща. Естествено съществува и вариант, в който той да е бил наранен по време на тренировка и наистина ударът да му е повлиял зле.
Няма никога да разберем какво точно се е случило в онази вечер, но така е било писано. Ако знаехме отговора, едва ли щяхме още да говорим за този мач.
Листън ще се боксира в още 15 срещи като ще загуби само веднъж. Странната му кончина ще бележи края на един живот, белязан както с много болка и страдания, така и със забележителна спортна кариера.
Али ще яхне вълната от истерията на „призрачния“ си удар, за да продължи по пътя, който след много перипетии, ще го отведе до величието.
