Четвъртата и последна лекция „Master Mind“ на Николас Петас от международния тренировъчен лагер на SENSHI в Камчия донесе също токлова емоции, сладки спомени и съвети за участниците.
Този път специален гост на датската бойна легенда бе първият човек, който е печелил четири пъти Гран при на К1 в тежката категория – Ернесто Хуст. Предходните дни Петас разговаря със Сам Греко и Семи Шилт.
Началото на дискусията започна много емоционално, след като „Синеокият самурай“ представи сантиментално своя приятел и дългогодишен опонент Хуст.
Четирикратният световен шампион в тежката категория и познат още като „Господен Перфектен“ сподели с присъстващите своята история и как е тръгнал в професионалния спорт след едва 4 мача при аматьорите.
„Моята настройка беше, че отида ли на финал – трябва да го спечеля“, казва Хуст, който има само едно поражение от 9 финала.
Хуст разкри седмичния си тренировъчен план, който е имал като състезател. Според него той е тренирал между 8 и 10 часа седмично. Продължителността винаги е била 1 час. Работата с тежести винаги е била във формата на кръгова тренировка.
„Отивах в залата първи. Във високо темпо 3 серии по 12 бройки. 30 секунди почивка между сериите и с продължителност около 45 минути. Важно бе да работи за бързина“, посочва „Господин Перфектен“.
Програмата на Ернесто Хуст:
Понедлник: Сутрин с тежести. Следобед – спаринг
Вторник: Свободен ден или тежести
Сряда: Като понеделник
Четвъртък: Бягане или почивка
Петък: Като сряда
Събота: Спаринг
Неделя: Бягане в пресечена местност
„Ако се почувствах уморен, пропусках тренировка. Познавах си тялото най-добре и знаех какво трябва да направя. Но винаги си давах време да се възстановя по начина, по който аз мисля, че е най-добре“, уточни Хуст.
Във времето отделено за спаринг се е започвало без излишна подготовка.
По отношение на настройката и тактиката, Хуст сподели пред Петас и присъставщите интересна гледна точка:
„Всеки път, когато започвам мача, имам идея в главата. Но моят опенент също има план. Но може и стратегията да не проработи.“
Разкри, че голямата му цел е била да не позволява съперникът да вкара повече от три удара в комбинация.
Ернесто Хуст призна и, че невинаги е случай своя треньор.
„Всеки знае какво е най-доброто за него, но това става с натрупване на опит. Например, аз не слушам винаги треньора ми. Той не усеща това, което аз усещам, когато съм ударен или имам друг проблем. Треньорът невинаги е прав по мое мнение.“