Борислав Янаков спчели бронз за България на Световното първенство по самбо и бойно самбо за мъже и жени след четири страхотни победи. Българинът победи представители на Япония, Доминиканската Република, Азербейджан и Монголия.
Шампионатът се проведе в Букурещ, Румъния през изминалия уикенд. Това е първи медал за Янаков на световно първенство за мъже. Вижте какво разказа за Boec.BG един от най-успешните ни млади самбисти:
-Твоето постижение на световното е успех, който ни накара да се гордеем. Какво значи този медал за теб? Какво почувства, когато вдигнаха ръката ти след малкия финал?
-Щастлив съм, че хората уважават успеха ми. Всички усилия, които полагам, са в името на България. Искам да радвам близките си и да докажа на себе си и другите, че можем да постигаме целите си, ако не се предаваме. Това е първият ми медал от Световно първенство по самбо за мъже и значи много за мен, но не ми стига – моята цел е златния медал. Почувствах огромно облекчение, когато ми вдигнаха ръката след малкия финал и една много важна за мен мисъл „изскочи“ в главата ми – на дълъг път се тръгва с малки крачки.
– На какво се дължи този успех?
– Успехът ми е плод на непрестанния труд на треньорите ми и Българската федерацията по самбо. Те ми помогнаха изключително много с подготовката. Бих искал да изразя огромните си благодарности към треньора на националния отбор по самбо, Васил Соколов, и моя личен треньор, Свилен Скерлев, който е и треньор на моето второ семейство – „Шун Джудо“.
–Как премина подготовката ти?
-Не спирам да тренирам през цялата година. Тази година спечелих сребърен медал на Европейското първенство по самбо. Загубата на финала на европейското не ме повали психически, а ме мотивира още повече и си казах, че ще тренирам усилено, за да спечеля златото на световното.
-След първия двубой накуцваше. Какво се случи и сериозна ли е контузията?
По време на първата схватка кракът ми изпука, когато опонентът ми от Япония се опита да ми приложи предаваща техника. Усетих болката още при звука на пукането, но стиснах зъби и продължих до края на срещата. Докторите се погрижиха за мен преди следващия двубой, като ме превързаха и ме напръскаха с изстудяващ спрей. Не знам до колко е сериозна контузията. Все още усещам болка, но мисля да тренирам още днес.
-На кого искаш да благодариш и какво си пожелаваш от тук нататък?
-Благодаря на всички, които ме подкрепят през цялата ми кариера – треньори, приятели, семейството ми. Само дни преди да замина за световното в Букурещ, обещах на баща си златния медал. Той тогава беше в болница, за да го лекуват. Не изпълних обещанието си на този мундиал, но няма да се откажа, докато не спечеля световна титла! Пожелавам си да съм здрав и да развявам българския флаг на фона на химна ни из целия свят! На другите пожелавам да изпитат същото удовлетворение от труда си, каквото аз изпитах. Това чувство не се купува с пари и не може да се опише, затова не се предавайте и гонете мечтите си.
Снимки: Sambo FIAS
