Доста сурово наказание бе стоварено върху британския спринтьор Найджъл Левайн (4х400), който е дал положителна допинг проба.
?We'd like to wish a Happy Birthday to @NigelLevine. We're looking forward to having you back on the team! ? pic.twitter.com/ycwN1brSSY
— British Athletics (@BritAthletics) April 30, 2017
В изследването на Левайн е намерено забраненото вещество кленбутерол, което придоби световна известност заради Саул „Канело“ Алварес, който в началото на 2018 г. също „цъфна“ със забранения стимулант.
Кленбутеролът е силен стимулант, който топи мазнините, подпомага мускулния растеж и улеснява натупването на мускулна маса. Този медикамент също така скъсява възстановителния период и има значителен антикатаболен ефект, който забавя изразходването на протеина от мускулните клетки.
За разлика от Левайн обаче, мексиканският боксьор получи наказание от Атлетическата комисия на щата Невада на едва 6 месеца, което му позволи да излезе срещу Генади Головкин в средата на миналия септември.
Лукас Браун, бивш световен шампион в тежка категория на WBA, също бе уловен в употребата на кленбутерол през 2016 г. Австралиецът също като Алварес бе с отнет лиценз за 6 месеца и световната му титла бе овакантена.
Незнайно защо, антидопинговата агенция на Обединеното кралство е наложила далеч по-сурово и тежко наказание на лекоатлета си, който няма право да се занимава с никакъв спорт през следващите 4 години.
Тук естествено изниква въпросът защо в спорт като бокса, който няма регулируемо тяло (само 4 главни световни организации) наказанията са по половин година, а в леката атлетика се налагат наказания от антидопингови агенции за срок от 4 години.
Последното много спорно решение в бокса също повдигна изключително много въпроси. Били Джо Сандърс трябваше да защитава титлата си в средна категория на 20 октомври тази година, но тя му бе отнета заради наличието на вещество в пробата му, което не е забранено в родината му Англия.
