Боксовите срещи, които бихме искали да видим през 2019-та (I част)

Още три седмици и 2018 г. ще е зад нас. Откъм боксови събития годината не бе никак лоша, но в природата на човек са заложени две неща – да иска повече и да мечтае. В днешни времена е изключително трудно да се създават хубави и гледаеми срещи, защото боксът се е превърнал в бизнес. В тази статия сме съпоставили противници, които по една или много причини никога може и да не се изправят един срещу друг, но ако това се случи, то вярвам боксовият свят ще потъне в екстаз.

Дмитрий Бивол, 27 г. (15-0-0), Русия – Антъни Ярд, 27 г. (17-0-0), Англия

Това би било двубой мечта за една от най-подценяваните категории в бокса. И двамата навлизат в най-добрите си години между въжетата и тепърва ще започват да заработват прилични суми.

Дмитрий Бивол е световен шампион на Световната боксова асоциация (WBA) от 4 ноември 2017 г., когато победи по безапелационен начин Трент Бродхърст с нокаут в първия рунд. От тогава насам, Бивол направи три успешни защити на титлата си – два пъти с единодушно съдийско решение и един път с технически нокаут в 12-ия рунд. Не звучи категорично, но руснакът показа на всички, че може да побеждава не само благодарение на мощното си ляво кроше, но и на търпеливо глозгане на кокала и пречупване на душата на опонента си. В последната си среща срещу бившия световен шампион – Жан Паскал, Бивол демонстрира отлична бързина и защита от най-високо ниво, като за 12 рунда получи едва 60 удара. Повтарям, едва 60 удара!!!

Няма да е никак преувеличено ако кажем, че Антъни Ярд е кълбо от експлозия и ярост, каквито боксовите фенове не са виждали от топ годините на Майк Тайсън. Англичанинът е европейски и интерконтинентален шампион на Световната боксова организация (WBO) от 8 юли 2017 г. и има 5 успешни защити на титлите си, приключвайки всичките си опоненти преди финалния гонг. Въпреки че има само един мач в професионалната си кариера, който не е завършил с нокаут или отказване на противника му, Ярд е изключително спокоен и уравновесен боксьор и в последните си мачове показа, че притежава ценното качество да не пришпорва атаките си и да уцелва точния момент когато да смаже противника. А и е крайно време англичанинът да се включи в борбата за „истинските“ колани.

Луис Ортис, 39 г. (30-1-0), Куба – Александър Поветкин, 39 г. (34-2-0), Русия

Сблъсъкът на ветераните. И двамата изпуснаха последните си шансове за световната титла в тежката дивизия и в същото време доказаха, че въпреки годините си, все още са сред най-атрактивните и опасни боксьори.

Ортис бе много близо до това да детронира Дионтей Уайлдър през март тази година, но странно съдийско решение да се прекрати мачът за няколко секунди спаси Уайлдър и в последствие той спечели с нокаут. Кубинецът бързо се съвзе след тази загуба и записа две победи с нокаут, но истината е, че Ортис няма да получи нов шанс за световна титла. Той притежава уникален стил, благодарение на който може да създаде проблеми буквално на всеки един противник. Ортис не е от най-високите и бързи боксьори, но почти двуметровият му разтег и обратният му гард му позволяват да не се притеснява много от левите прави на опонентите си, което е нечовешко предимство в днешната тежка категория. „Кинг Конг“ има много сила и в двете си ръце и за боец на неговите години енергията в края на срещите му не изглежда да е проблем.

Поветкин го сполетя съдба, подобна на тази на Ортис. Срещата с Антъни Джошуа през септември бе от много висока класа и „Витяз“ тръгна по особено впечатляващ начин, но британецът е труден за сваляне и в края на краищата използваната енергия от страна на Поветкин се оказа напразна, защото след 6-ия рунд руснакът бе далеч по-умореният от двамата и свали гарда. Ниският ръст на Поветкин никога не е бил проблем за бившия световен шампион, който през цялата си кариера е разчитал на добрата си игра с крака и поразяващо бързите комбинации глава-тяло-глава. Обратният гард също не се е оказвал труден пъзел за Поветкин, който има 4 победи от 4 двубоя срещу такива боксьори. Руснакът обича да държи противниците си близо и да влиза светкавично отдолу, което освен че го прави изключително труден за контриране, му дава и преимущество в размените на удари.

Калъм Смит, 28 г. (25-0-0), Англия – Даниел Джейкъбс, 31 г. (35-2-0), САЩ

Среща на шампиони – Смит е „супер“ шампион на WBA в супер средна категория, а Джейкъбс притежава пояса на IBF в средна категория. И двамата са представлявани от г-н Еди Хърн, така че защо не?

„Мундо„, както е прякорът на боксьора от Ливърпул, доказа, че е крал на категорията си не само в Англия, но и в света. Което може и да се окаже минус, защото в неговите килограми чисто и просто се видя, че няма кой да му се опъне. Финалът на Световните боксови супер серии го противопостави срещу сънародника му Джордж Гроувс и двамата направиха един от най-запомнящите се двубой за 2018 г. Смит е боксьор, който чудесно знае как да използва предимството си в разтега и височината си, а от там следват и чудесните му контриращи удари, които повечето пъти попадат точно до последният сантиметър. Лявата ръка на скаузъра е изключителна опасна и дори при къси удари от близко разстояние е способен да свали противниците си, без значение дали ударите попадат в тялото или глава. Еди Хърн всячески се стреми да урeди Смит с Головкин, но бившият световен шампион вече е на годинки и най-добрият му бокс вече е в миналото.

„Човекът чудо“ от Бруклин е сред топ боксьорите в средна категория и съвсем заслужено грабна овакантената от Генади Головкин титла на IBF. Мачът му с „GGG“ от миналата година бе изключително равностоен, а тогава казахстанецът бе в топ формата на живота си. Джейкъбс отдавна не се е бил в супер средната категория, но в началото на кариерата си има не един и два мача там, така че качването на два-три килограма не би трябвало да е проблем. Американецът е способен да се бие и от преден, и от заден крак и се чувства комфортно във всяка част на ринга. Технически е изключително надарен. Плюс това, знае как да изразходва енергията си, за да бъде сравнително свеж в заключителните рундове. Кара опонентите си да го преследват и да се боксират и не се притеснява да получава удари, защото винаги отвръща на атаката и рядко увисва. Джейкъбс напоследък не спира да говори за Саул Алварес, но истината е че преди Джейкъбс на опашката има други имена като Джермал Чарло, Деметриус Андраде, а защо не и трети мач с Генади Головкин.