Световната и европейска шампионка Станимира Петрова се окичи със златен медал и от Европейските игри в Минск. Боксовата звезда е много щастлива след успеха и още по-амбицирана за така жадуваната олимпийска титла от Токио догодина.
Станимира даде интервю за „Блиц“, в което разкри на кого посвещава златния медал от Минск. Боксовата ни националка разказа също така как историята на една жена от Ямбол я трогнала страшно много и се е заела да й помогне. Петрова, която е посланик на Фондация „Докосни щастието“, ще организира благотворителен търг, чрез който да бъдат набрани средства за лечението на Йорданка Митева, пострадала при катастрофа.
Златната Станимира не пропусна да изтъкне колко важно за нея е, че работи с двама олимпийски шампиони – Петър Лесов и Ивайло Маринов, на които е страшно благодарна.
– Станимира, честито злато! Къде те откриваме, успя ли да си починеш?
– Почивката отново мина много бързо. Утре се качваме на лагер в Белмекен. Бях се прибрала за няколко дни в Асеновград при семейството и приятелите ми. Всички ме посрещат и ми се радват, кметът д-р Емил Караиванов също. Градът си ме обича. Наградата за мен от Асеновград е, че ще поставят билборд с моя лик. Кметът ме зарадва с тази новина. Очаквам с нетърпение да се видя на билборд в родния ми град. Кметът на Варна Иван Портних също ме очаква, но заради лагера в Белмекен няма как да отидем сега с Петър Лесов до морската ни столица. И там ме очакват с нетърпение и винаги ме посрещат много топло. Знаете, че съм от варненския боксов клуб „Ивайло Маринов“. При първа възможност ще уважим поканата на кмета на Варна.
– Няма как да не си очарована от отношението към теб в родния ти град…
– О, да, прекрасно е. Чувствам, че всички в Асеновград много ме обичат. Хората ме спират по улиците. Когато се разхождам с майка ми и всички ме поздравяват и ми се радват, виждам как и тя се радва. Успехите ми правят родителите ми много горди.
– Колко тежко беше златото в Минск?
– Тежко като всички златни медали. Трудно се стига до върха, всеки иска да те победи, но важното е, че успях и победих всички и станах първа. Защото на предишните Европейски игри в Баку загубих на 1/4-финала и не можах да се докосна до медала. Сега успях и съм супер горда, че донесох първото злато на българския бокс от Европейски игри. На финала беше тежко. Никога досега не бях играла срещу ирландката Михаела Уолш (б.р. – Станимира я победи с 4:1 съдийски гласа). Преди това тя елиминира действащата световна шампиона. Уолш е добра състезателка. Беше както се казва игра на котка и мишка, защото сме със сходни стилове. Но с моето желание и бързината успях да покажа, че съм по-добрата.
– На кого посвещаваш златния медал?
– На племенничка ми Никол, която е на два месеца – дъщеричката на по-големия ми брат. Златото е за нея и цяла България! Видях я за кратко, когато се роди. Сега в почивката не можах да ги видя, защото са в Германия. Най-вероятно след европейското първенство през септември ще можем да се засечем в Асеновград и да й се порадвам.
– Треньорите ти Петър Лесов и Ивайло Маринов ли са хората, които най-много ти помагат?
– Петър Лесов и Ивайло Маринов изключително много ми помагат и ме мотивират. Много съм им благодарна, както и на спортното министерство, ферацията ни по бокс, боксов клуб „Ивайло Маринов“ и Българска армия. Подсигуряват ми всичко необходимо, за да мога само да тренирам и да съм отдадена на това, което умея да правя.
Да работиш с двама олимпийски шампиони е страхотно. С Лесов се сработихме много добре, тренировъчният процес протича както трябва, развивам се. Идеите му за това, което иска да промени в мен и да ме научи, видях и си го доказах на самата себе си, че това е правилният път за успеха. Продължаваме напред и както той казва „До Олимпиадата искам да те направя перфектната боксьорка!“. И дано да стане. Да, перфектни няма, но ние винаги се стремим към максимума.
– Казваш ли вече на Лесов и Ивайло Маринов, че ще надминеш успехите им?
– Сега няма как да ги надмина, тъй като първо трябва да ги настигна. Казвам им, че ще станем трима олимпийски шампиони в клуба.
– В Минск имаше още един емоционален момент – беше знаменосец…
– Беше много вълнуващо, все пак това е малката Олимпиада. Доста горда се почувствах заради факта, че посочиха мен за знаменосец в церемонията по закриването на Европейските игри. Наистина вълнуващо. Чувството да развееш българския флаг не може да се опише. Сега очакваме и голямата Олимпиада следващата година, дано и там се получат нещата и да имам и късмет.
– Какво предстои след лагера в Белмекен?
– Ще тренираме там 20 дни. След това отиваме в Ботевград на международен турнир „Балкан“ – от 1 до 7 август. След това продължаваме подготовката, защото от 22 август е Европейското в Испания. После е световното първенство в Русия – началото на октомври, а веднага след него са световните военни игри в Китай. Доста натоварена е програмата, но това е.
А в малкото свободно време, което имам, се заех с една благотворителна кампания към Фондация „Докосни щастието“, чийто посланик съм. Предстои да организирам търг под наслов „Станимира Петрова и шампиони“ за набирането на средства за една жена от Ямбол – Йорданка Митева. Тя е на 37 години, в инвалидна количка е след катастрофа. Събирам различни спортни артикули на изявени спортисти, които са ми познати. Ще организираме търга във фейсбук страницата й. Първата част от спортните артикули ще бъдат пуснати в най-скоро време.
Аз ще даря екипа, с който спечелих златото в Минск. Петър Лесов си дарява ръкавиците, с които е станал световен шампион по бокс – в Йокохама през 1979 година. Ивайло Маринов дарява книгата си „Бий, за да те уважават“, още много спортисти потвърдиха, че ще помогнат и ще се включат.
– Успя ли да се срещнеш с жената, как избра да помагаш точно на нея?
– Фондацията ми я препоръча, запознаха ни в залата на „Дианабад“. Разказа ми историята си, доста тежък живот има. Трогна ме много и искам да помогна. Има две деца, сама ги гледа. Пострадала е в катастрофа преди години, обездвижена е от кръста надолу. Шансът да проходи е огромен. Трябва да съберем средства за три скъпоструващи операции. Нужни са 90 хиляди лева. Докторите дават големи надежди. Чрез благотворителните търгове се надявам да помогнем до някаква степен. Дано повече хора се включат. Има хора с възможности, ще сме им много благодарни, ако помогнат. Това на всеки може да се случи, никой не е застрахован. Много са случаите, но на един да помогна, ще бъда щастлива, ако съм успяла.
Станах част от кампанията „Осинови кауза“, защото вярвам в личните победи. Никога не бях чувала за Йорданка. Тя знаеше коя съм аз, но аз не знаех, че има 37-годишна жена в Ямбол, претърпяла трагичен инцидент, който я оставя след много травми в инвалидна количка. Тя работи, учи и се грижи за децата си. Животът е тежък и невинаги справедлив, но всеки има право на втори шанс. Нейният струва 90 хиляди лева. Заслужава си да го направим заедно, заслужава си да помагаме, заслужава си да бъдем пример, както сме и в спорта.
– Успя да видиш папа Франциск на живо, как се озова в Раковски?
– Петър Лесов е от Раковски, кметът ни покани. Чак толкова близко не бях до папата, бях встрани, но да – видях го. С Лесов си пожелахме да ни е на късмет, най-вече за Олимпиадата. Беше вълнуващо събитие.
– Броиш ли си победите на ринга?
– Вече имам над 100 срещи, загубите са 15. Вкъщи в Асеновград имам тефтерче и си записвам всеки мач, когато се прибирам там. Водя си статистика, все пак толкова срещи няма как да ги помниш. А и състезателните ни книжки понякога се губят, по-добре е в тефтерчето у дома. Да си имам архив и след време да показвам на децата и внуците. Едно време попълвахме лексикони, а сега боксов лексикон.
