Начало Бокс Станимира Петрова: Това е най-важната ми година

Станимира Петрова: Това е най-важната ми година

Станимира Петрова: Това е най-важната ми година
0

Станимира Петрова се превърна в едно от лицата на българския бокс в последните 10 години. Носител на световна и три европейски титли, тя продължава да е доминираща сила при дамите, като с нея се съобразяват всички водещи имена в световен мащаб. През тази година тя ще опита да попълни колекцията си с единствения медал, който липсва в нея – този от Олимпийските игри.

Началото на подготовката бе повече от впечатляващо, със златен медал от купа „Странджа” при 57-килограмовите. Сега пред нея има една основна цел – спечелване на квота от европейската квалификация, която ще се проведе в началото на юни в Париж.

Ето какво сподели Станимира Петрова за сайта на Българска федерация Бокс по тази и други интересни теми.


Станимира, здравей. Как си, две седмици след края на „Странджа”? Как върви подготовката ти?

– Здравей, благодаря, много добре се чувствам. Тренираме усилено, подготовката върви отлично и нямам търпение за следващото състезание.

Как ти се стори самият турнир и участието в него?

– Действително турнирът бе много силен. Имах тежки мачове, което е ползотворно за всеки един състезател, за да може да видим на какво ниво се намираме и евентуално да чистим грешки, които допускаме. Радвам се, че спечелих златния медал и победих всички съпернички.

Какво трябва да ни говори твоето представяне, по отношение на етапа от подготовката?

– Спрямо играта, която направих и това, че треньорът също е доволен, говори, че вървим в правилната посока. Това е начинът, по който ще успея да изпълня целите си. Надявам се, че ще се спечеля квота от квалификацията и ще се представя добре и на Олимпиадата. Това е основната цел.

Това ли е най-важната година в кариерата ти?

– Да, абсолютно. Това е единственият медал, който все още ми липсва, от олимпийските игри. Олимпиадата е най-големият спортен форум, така че за мен това е най-важната година.

Колко близо го усещаш този медал?

– На няколко месеца разстояние е (смее се). Трудно е да се каже, защото това е състезание. Понякога съдиите играят роля, понякога трябва и повече късмет, има моменти, когато и ние не се чувстваме в най-добрата си форма. Става въпрос за елиминация и всичко е до късмет накрая.

Казваш късмет, но и съдийска роля. Отминаха ли емоциите от скандалното съдийство на световното първенство в Индия, където меко-казано спорно решение те остави без медал и притесняваш ли се от това естество?

– Емоциите отминаха, но не съм ги забравила. Нямам притеснение. Оставила съм на съдбата всичко. А ние вече правим каквото трябва – тренираме и се готвим усилено за най-големия форум. Каквото зависи от нас, ще го направим, останалото вече е извън нашия контрол.

Чувстваш ли се в най-доброто си „аз”? Питам те и във връзка с това, че отминаха 5 години от дебюта ти на олимпиадата в Рио, където се размина с медала.

– Да, определено се чувствам по-добра, както технически, така и най-вече психически. Защото с годините човек помъдрява и вижда нещата по друг начин. Натрупах прекалено много опит в спорта, все пак вече шест години участвам на най-големите турнири. Надявам се, че това ще бъде моята Олимпиада и това ще бъде моята година.

Шест години е доста кратък период за спортна кариера, но ти постигна изключителни успехи. Очаквала ли си такова развитие в бокса?

– Не. Толкова скоростно, особено със световната титла, която спечелих с по-малко от година подготовка с националния отбор, не съм очаквала. Но съм щастлива, че така се стекоха нещата. Реално, не са шест години, защото преди това 15 години съм тренирала друг спорт и не съм влязла без никаква подготовка. Но наистина, звучи готино (смее се). Шест години за толкова успехи, звучи извънземно, но реално не е така.

Как допринася Петър Лесов за подобряването на формата ти?

– С всичко. Много съм доволна от него. Еднакво ни е мнението за начина на подготовка, която трябва да правим, за тренировките. Отделно, всичкият му опит, който той има, както на боксьор, така и на треньор, ми го предава, което е от огромна полза за мен.

Предполагам, че внася и допълнително спокойствие?

– Да, абсолютно е така.

Доволна ли си от подготовката и спарингите, които правите към момента?

– Много. От федерацията правят всичко, което е възможно, за да ни осигурят необходимото за подготовка. В България е трудно, защото конкуренцията не е толкова голяма, но имаме силни юноши, като някои от мъжете в по-ниските категории също се включват и правим добри спаринги.

Какво ти предстои до олимпиадата?

– През юни месец е европейската квалификация, на която трябва да спечеля две победи, за да взема квота. Това е най-важният турнир за мен, преди олимпиадата. Иначе сега идва републиканското. Доста се обърка програмата, защо квалификацията трябваше да е през април и ние си бяхме направили план още в началото на януари, как да подходим. Нещата се объркаха, но ще направим нов. Най-вероятно през април ще участвам поне на един международен турнир. Лагери и състезания, така ще е. Трудно е да се направи програма, защото всичко се променя в последния момент. Отложиха квалификацията с два месеца и така лагерът на Белмекен, който направихме, можеше да го организираме и по-късно, но не зависи от нас. Надявам се, че поне тази квалификация няма да я отменят и ще си взема квотата.

Какво влияние оказва това, върху психическата настройка?

– Разбира се, че оказва голямо влияние. Всеки си прави план, след което му казват в последния момент, че нещата се променят и това няма как да не изнервя спортистите. Но започнахме да свикваме с тези неща, защото вече една година караме по този начин. Каквото е за нас, това е и за останалите.

Светлана Каменова се върна на „Странджа”, това предполагам, че ще бъде от полза и за теб, като конкуренция в България?

– Не сме се засичали все още. На „Странджа” не успяхме да се срещнем, но сега предстои републиканското първенство, на което най-вероятно ще изиграем първия си мач. Много е важна вътрешната конкуренция, за да се развиваш. Затова съм благодарна и на Стойка (Кръстева), Деница (Елисеева), Габриела (Димитрова), че всички са ми били в даден период конкуренция и това ми е помогнало да се развивам.

СНИМКА: LAP.BG

Гледаш ли отвъд Олимпиадата?

– Не, не съм си правила планове. Не мога да кажа отсега. Нека да дойде олимпиадата, да си спечеля медала и после ще мисля. Но не смятам да приключвам с бокса след това състезание, защото прекалено много обичам този спорт и все още имам какво да покажа, дори и след Олимпиадата.

Благодаря ти, от сърце ти пожелавам след 5 месеца да се върнеш от Токио с медал.

– И аз благодаря, дано да се случи. Работим именно за този успех и се надявам, че ще го постигнем.

 

Остави твоят коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.