Една от надеждите ни за медал на европейското първенство по бокс, което започва тези дни в Мадрид, е Габриела Димитрова. Тя спечели бронзов медал от Европейските игри в Минск преди два месеца. Сега, обаче, русенката мечтае за нещо по-голямо – олимпийски медал. Габриела Димитрова (51 кг.) е от новата генерация български боксьорки. Тя загатна за своя потенциал през последните две години. 24-годишната Димитрова е една от шестте националки, които ще представят страната ни на Евро 2019 в Мадрид.
– Габриела, в каква форма се намирате?
Чувствам се много добре. Сега сме на лагер в ,,Дианабад“. Подготвяме се. Отивам в Мадрид със самочувствието да стана първа.
– Показахте доста добро ниво на Европейските игри в Минск. Малко не ви стигна да победите рускинята Светлана Сулянова на полуфинала.
Тя е име. Победи ме и на европейското първенство през миналата година в много оспорвана среща. Има го и момента със съдиите. С доза късмет нещата може да се получат. Миналата година на световното първенство беше по този начин. Боксът е моят начин на живот. Моята работа. Нямаш време да се депресираш от подобни неуспехи. Вместо това залагам на януари и февруари. Иска ми се да взема квота, да отида на Олимпийски игри и ако даде Господ – медал. В момента съм четвърта в европейската ранглиста. Затова световното и европейското първенства са много важни. Дано взема отличие, за да си защитя позицията. В зависимост от жребия това може да ми позволи да играя среща по-малко на квалификациите.
– Вие сте част от солидната русенска школа. Получавали ли сте съвети от Стойка Петрова?
Бяхме колеги и спаринг партньори в клуба и в националния отбор дълги години. Вземаш от всеки един боксьор по нещо. Играли сме много ръкавици със Стойка.
– Как се запалихте по бокса?
Влязох в боксовата зала от здравословна гледна точка. Бях доста пълна. Исках да отслабна, но бързо се запалих и започнах да го правя професионално. Не е имало някакви светлини, звездички или прозрение. Просто се качваш на ринга, играеш и това е.
– Имахте здравословни проблеми. Вече всичко наред ли е? 
Миналата година на световното първенство възпалих ахилес. Бях два месеца в гипс. След това още толкова възстановявах. На игрите в Беларус отидох с 15 дни подготовка. Надявам се сега, след като направихме лагер на Белмекен, с малко късмет, да вземем заслуженото. Нямам проблеми с килограмите. Професионалист съм. Има боксьори, които качват по 7 килограма. Три дни ядат, а после седем дни гладуват.
Източник: ,,България днес“
Comment(1)
Comments are closed.
Тя е от Лом не Русе