Хората, които не са луди по бойните спортове, гледат големите галавечери само когато играят топ имената. Нормално. Те не се вълнуват чак толкова много от ескиважи, сайд-степове, съдийски решение и т.нат.
Те гледат зрелища заради тежките удари, разкървавените лица и нокаутите. Колкото по-голям е екшънът, толкова по-добре. Защитата е някъде на много заден план. Не всеки може да види красотата в мачовете на Флойд Мейуедър и Андерсон Силва.
Може би точно на това са се надявали и хората, които преди време създадоха един от може би най-странните бойни спортове. А именно смесицата между ММА и канадска борба.
Естествено, родината на това нещо е САЩ, където преди 15-16 години се създаде веригата „XARM“.
Дисциплина, в която двамата опоненти седят от двете страни на маса и целта е да се тушира ръката на съперника. Дотук нищо по-различно от класическата канадска борба. Специфичното идва с началото на мача, когато двамата опоненти започват да се млатят със свободната си ръка, докато другата е захваната към тази на противника. Позволени са удари, лакти, колена, крака, ключове. Почти всичко, за което се сетите.
Ето един нагледен пример.
Ето още един.
Победа се присъжда за отбелязан туш на ръката, нокаут или събмишън. Двубоите се състоят от три рунда по 60 секунди, в които публиката буквално подивява от кеф. Най-добрата защита е нападението.
Защо обаче „XARM“ просъществува едва няколко години?
В средата на първото десетилетие на XXI век смесените бойни изкуства още търсеха своето място под слънцето. UFC далеч не беше това, което е днес, но през 2019 г. нещата стоят така. Бавно, но сигурно, Дейна Уайт привличаше най-изкусните майстори от цял свят, които се състезаваха в спорт, където всяка една грешка те праща да спиш.
От другата страна бе това странно изглеждащо бойно „изкуство“, където 90% от тактиката се осланя на балтиите и цинично налагане по главата на човека отсреща.
Дори факта, че Арт Дейви (първият комисар на UFC) се зае с организацията и маркетинга на лигата, не помогна за спирането на разпада. И до ден днешен остава известна репликата на един от водещите „XARM“ атлети – Тейтър Уилямс:
„Не обичам да тичам. Кардиото е за жени.“
В крайна сметка се оказа, че хората не се вълнуват само и единствено от здравите плесници и нон-стоп ударите. Липсата на каквато и да е тактика, изящество и сериозна подготовка се оказа пагубна за тази странна и в същото време интересна идея.
