Продължваме с поредица от статии на психолога Орлин Баев и възпитателно-психотерапевтичните функции на бойния спорт – кудо.
Предишните статии бяха:
Кудо като тренировка по възпитаване на мъжественост
Кудо и възпитателно-психотерапевтичният му фактор
Кудо произлиза от Киокушин Карате – с този текст изразявам заслужен респект към основата на КУДО – Киокушин Карате. Защото извън формалностите, Кудо е боен Киокушин!
……………………………………….
Смирена упоритост! В този момент и във всеки момент, в който гласът ми отеква в намерението ти за смело житейско присъствие, знаеш че Животът обича смелите и постоянно предоставя нови шансове и още възможности – само на смелите и единствено на смелите.
Колкото повече сега напрежението се прелива в релаксацията, силата на спокойствието разтваря всеки страх до гориво за самоуверената ти мощ. Да, точно така! Всяка моя дума вече резонира в огледалните ти неврони с искреното ти желание за сила. Тази сила на любовта към силата на мъдростта да живееш смело, силно и красиво, следвайки потенциала, сега ползващ всяко все по-отпускащо се напрежение като импулс в пътя на самоуверената ти мощ. Тези неврални пътечки на силата, естествено прихващащи импулсите от старите невропътечки на навика за страхуване, преливайки ги в пътя на вдъхновеното, светло и високо самочувствие.
При всяко издишване по веднъж, наум, три пъти възнамери:
Висока себеоценка!
Висока себеоценка!
Висока себеоценка!
Сега, когато тялото сякаш все повече натежава в това сънно отпускане в съзнателния сън, не е нужно да те насочвам към самоувереност в тази хипноза в съня, докато силата на потенциала ти вече залива целия ти житейски опит, такъв какъвто е, разтваряйки илюзията за статичност, захванала се за жалкото съжаление или самосъжаление, в огъня на високата визия, в която всичко е на мястото си. Да, в тази безжалостност, в която безусловно обичаш всеки миг от опита си, докато вече е уникална част от величието на потенциала ти, носещ това преливане от сила. Да, в тези усещания, точно така – именно в тези усещания, оставящи мислите ти да преминат във вибрантното присъствие на силата на смелата самоувереност.
Тази смела самоувереност, лееща се като Ниагара от безпредела на възнамеряването ти за сила и мощ. Силата на естествената мъдрост да обичаш, докато живееш от все душа и сърце, помитащо силно в целеустремения устрем към целите, така добре известни на теб, същинския Човек. Висока Себеоценка! … Висока Себеоценка! … Това усещане за автентична самоувереност, да! Дълбоко в транса, мхм, още по-дълбоко в магията на блаженството да живееш истински, по любосилата на върховната експлозия, от миг на миг все по-постоянно проявяваща устойчивия си заряд в могъществото на непреклонната ти решимост. В тази сила на самоувереността, да! Обиквайки страха си, вече е преобразуван в силата на самоувереността ти!
Чуй този ритъм на духа ти! Вътрешен фонов ритъм: фин, груб, любящ, труден, цялостен, истински. Ритъм, който те прихваща стабилно и отключва ритъма на потенциала.
Питали някого:
– Как можеш да правиш едно и също толкова пъти, да гледаш един филм по 30 пъти, да четеш стиховете на Руми по 100 пъти, да тичаш така упорито, да следваш цел и посока толкова отдадено?“…
– Той отвърнал: „Стиховете, молитвата, мантрата, професионалната насоченост или тичането са същите, но във всеки момент аз съм друг. То е като живота – един и същ е, но възприятието за него варира в огромни мащаби.
Та, житейското еднонасочено фокусиране, води до проява на многообразието на потенциала… Дхарана и Дхиана, съсредоточаване и безмълвно, медитативно осъзнаване. Защото йога не е в залата и не е „краката на главата и шпагат“, но е сливане с потенциала.
За маратонски бегачи в тичането и в житейското творчество. Защото в този живот или не само, реализирането на всичко, което напира да се прояви, изисква … маратонска нагласа, маратонско целеполагане, целепостигане и начин на живот…
– А как стигна до тези познания, как ги приложи в живота си? – попитали човека…
– Истинските познания, са преживените – отговорил той. Преди време тренирах Киокушинкай До – структура, дисциплина, воля за победа, поемане на болка и максимум риск, при минимум щети, здрава агресия, пробивност, сила и воля, падане и става, провал и въздигане, още раздираща болка, експлозивност и издръжливост, упоритост, отдаденост, постъпателност, ежедневно и тотално надхвърляне на себе си и излизане от комфортната зона, постоянно на ръба и затова максимално жив… После йога… Даде ми много йога, но заблудите около наивния позитивизъм, популирани през нея, много и взеха…
А киокушин си е същинска йога – път е – до (дао). Повечето от останалите там повече от началните десетина години, медитират, четат, учат се постоянно, развиват се многостранно, живеят силно… Не съм правил киокушин от мнооого време. Думата означава „Първичен дух“. Духът му обаче е в мен – през този първичен дух работя, живея…
– Киокушин, маратонска нагласа… А не е ли трудно, не е ли много далечно?
Представи си какво е да си „маратонски бегач“ в живота! Не е взиране в крайната цел – така се спъваш, обезсърчаваш, падаш. Миг за миг е, фокус в процеса на 100% е, при следване на ориентира на целта. Сега. Още една крачка, още една стъпка, още миг на ръба и отвъд него, в зоната на потенциала е. То е като преодоляването на пиенето или дрогата. Решението е „Само днес – днес съм чист! Утре не знам, утре ок…!“ А утре отново е „Само днес!“… Защото дрогата на мрънкаческата нагласа се продава масово на пазара на блеенето…
Чувайки тази житейска опитност, знам че вътрешната ти опитност реагира в акорд с посланията по сила, дисциплинирана мотивация и решителността да преживееш живота си с мощта на ядрен взрив, канализиран през електроцентралата на смисления ти успех. Тази ядрена самоувереност, точно така! Знаеш или не знаеш дали подсъзнанието ти все повече познава зарядите на безкрая ти, знам че свръхсъзнанието ти мощно влива това високо самочувствие, идващо от първичността на духа ти – киокушин!
Киокушин, сила на духа – сега и във всяко следващо сега, завинаги!
