Участието и класирането за Олимпийски игри само по себе си се е превърнало в огромен успех през годините. Най-големият спортен форум в света дава възможност на състезатели от всички точки на света да се съберат на едно място в името на спорта и да покажат и обменят умения, защитавайки честта на родината.
И ако олимпийският принцип важи в пълна сила и днес, то при бойните спортове нещата са с една идея по-различни. Честта си е чест, но едва ли съществува боец, било то борец, таекуондист или от тази година и каратист, който да не бленува за място на почетната стълбичка.
Мнозина фенове и експерти определят борбата като есенцията на Летните олимпийски игри. Откакто най-големият спортен форум на планетата се завръща през 1896 г., борбата не е част от Игрите единствено през 1900 г.
Ето и Топ 5 на най-титулуваните боксьори, които са оставили своя отпечатък в златната история на петте кръга:
5. Александър Медвед (СССР) – 3 златни медала*
- 1964 г. – Злато 97 кг.
- 1968 г. – Злато +97 кг.
- 1972 г. – Злато +100 кг.
„Един от най-добрите борци в историята на спорта“. Това са думи на самата Световна федерация по борба по адрес на вездесъщия състезател по свободна борба от ’60-те и ’70-те години на миналия век – Александър Медвед. Фамилията му едва ли е случайна, имайки предвид значението ѝ (мечка). Според него самия, дядо му бил висок 195 см, а баба му била близо 200 см. Александър Василиевич Медвед печели първия си златен медал през 1964 г. в Токио, когато първите три места се определят след преки сблъсъци между трима борци. Медвед губи от турчина Ахмет Аик, но после тушира Саид Мустафов от България и се окичва със злаото. Четири години по-късно отново е най-отгоре на почетната стълбичка, след като побеждава друг голям роден борец – Осман Дуралиев. Последният златен медал от Игрите в Мюнхен през ’72-ра, където се оттегля от спорта като най-значимия борец в свободния стил.
4. Саори Йошида (Япония) – 4 медала (3 златни и 1 сребърен)**
- 2004 г. – Злато 55 кг.
- 2008 г. – Залто 55 кг.
- 2012 г. – Злато 55 кг.
- 2016 г. – Сребро 53 кг.
Саори Йошида е считана от мнозина японци за най-силната състезателка, която някога се е раждала в Страната на изгряващото слънце, макар да има една друга жена, която има повече олимпийски титли от нея. Йошида доминира в женската борба още от прокарването ѝ в Летните олимпийски игри през 2004 г. в Атина. Именно там започва нейното дългогодишно царуване при 55-килограмовите. В гръцката столица тя печели златото, печелейки общо 4 мача с общ резултат 34:6. 4 години по-късно в Пекин, Йошида повтаря упражнението и грабва златото след победа във финала над китайката Сю Ли. Последното си злато печели в Лондон през 2012-та, когато не допуска нито една точка по време на турнира. Приключва знаменитата си кариера в Рио през 2016-та, когато категориите са леко променени и тя губи във финала при 53-килограмовите от американката Хелън Марулис.
3. Александър Карелин (СССР и Русия) – 4 медала (3 златни и 1 сребърен)
- 1988 г. – Злато 130 кг.
- 1992 г. – Злато 130 кг.
- 1996 г. – Злато 130 кг.
- 2000 г. – Сребро 130 кг.
Едва ли има смисъл дори да понечим да изброяваме успехите и заслугите на г-н Александър Алекдсандрович Карелин в борбата. „Руската мечка“, тежаща 130 килограма и висока 191 см, е най-свирепият и талантлив руски борец в класическия стил. А може би и изобщо. Карелин започва световната си доминация през ’88-ма в Сеул, когато на финала побеждава родната легенда Рангел Геровски с 5:3. През ’92-ра в Барселона Карелин отново е номер едно при най-тежките, газейки всичко по пътя си и допускайки само една точка в 5 срещи. Последното му злато е от Игрите в Атланта, когато с общ резултат 24:0 отново е недосегаем, а на финала побеждава представителят на САЩ Мат Гафари. Загубата му на финала през 2000 г. от американеца Рулон Гарднер си остава една от най-големите изненади в историята на Игрите.
2. Каори Ичо (Япония) – 4 златни медала
- 2004 г. – Злато 63 кг.
- 2008 г. – Злато 63 кг.
- 2012 г. – Злато 63 кг.
- 2016 г. – Злато 58 кг.
Ето я и „другата“ жена, за която стана въпрос малко по-рано. Най-титулуваната японска състезателка в борбата в историята на Олимпийските игри – Каори Ичо. 10-кратната световна шампионка е и първият борец, който достига кота от 4 златни медала в историята на спорта. Господството на Ичо върви паралелно с това на Яшида – двете печелят първото си злато в Атина преди 17 години. В гръцката столица Каори побеждава американката Сара Маккан на финал. В Пекин слънцето отново грее на нейната улица и тя защитава титлата си при 63-килограмовите с победа над другата голяма школа Русия. Третото злато идва през 2012-та в Лондон, където допуска само една точка по пътя към титлата. Така идва и 2016-та, където за разлика от Саори Яшида, Каори Ичо напуска спорта на най-високото възможно стъпало. В Рио Каори се справи с Валерия Коблова, въпреки че избра да се състезава на по-ниската категория от 58 кг.
1. Михаин Лопес (Куба) – 4 златни медала
- 2008 г. – Злато 120 кг.
- 2012 г. – Злато 120 кг.
- 2016 г. – Злато 130 кг.
- 2021 г. – Злато 130 кг.
Йохан Кройф, Майкъл Джордан, Майкъл Фелпс, Майк Тайсън… Едни от най-великите спортисти в своите направления. Без абсолютно никой да се сърди или да критикува, слагаме Михаин Лопес до гореизброените имена и няма как да ни промените мнението. 38-годишният ветеран се превърна в първия борец от класическия стил, който грабва 4 поредни златни олимпийски медала. Той печели първото си злато през 2008-ма, когато побеждава действащия олимпийски крал от 2004 г. Хасан Бароев. Вторият златен медал пристига в Лондон, а на финала Лопес побеждава двукратния световен шампион в две категории – Хейки Наби от Естония. Четири лета по-късно и 10 килограма отгоре, Лопес бележи хеттрик на Игрите в Рио, размазвайки конкуренцията с общ резултат 16:0. Златото, което му отреди място сред най-най-най-заслужилите олимпийци, спечели в Токио, където отново не допусна да му отбележат точка.
*Александър Медвед дели петото място с още няколко трикратни шампиони – Карл Вестергрен (Швеция, класически стил); Бувайсар Сайтиев (Русия, свободен стил); Ивар Йохансон (Швеция, класически и свободен стил)
**узбекистанецът Артур Таймазов има сребро от Сидни и 3 златни медала (2004, 2008 и 2012), но резултатите на Таймазов от Пекин и Лондон бяха заличени заради положителни допинг проби
