Голамреза Тахти е роден на 27 август 1930 година в иранската столица Техеран. Така днес се навършват 89 години от рождението му. Умира на едва 37-годишна възраст (7 януари 1968 година), но въпреки това оставя ярък отпечатък в борбата в персийската държава. Поради неговите успехи на тепиха, а и извън него, е решено на този ден да се празнува ,,Националният ден на борбата“ в Иран.
По-голяма част от вас може би не са запознати с това име. Това е съвсем нормално с оглед на това, че тази личност не е толкова популярна извън страната си, въпреки успехите, които постига.
Ислямската държава Иран е известна със страхотните си борци през годините. В страната, чието население е от около 82 милиона души, се смята, че минимум 5 милиона от тях тренират борба. През 30-те години на миналия век цифрите са били далеч по-малки, но този спорт е смятан за религия там.
Момчето Голамреза започва да тренира свободна борба в детските си години в Техеран. След дълъг период на израстване с множество тренировки и участие в домашни турнири, той съумява да си спечели място в отбора при мъжете за Световното първенство по борба през 1951 година, което се провежда в Хелзинки, Финландия.
Там 20-годишният Тахти изненадва всички, след като в категория до 79 кг. при свободняците, печели сребърния медал. Това представяне му осигурява място и на Олимпийските игри през следващата година, които отново се провеждат във финландската столица. В конкуренцията на най-добрите в категорията Голамреза записва общо шест победи. Три от тях с туш. А единствената загуба претърпява от руснака Цимакуридзе. Медалът отново е сребърен. Този път обаче е на най-голямата сцена за един спортист – Олимпийските игри.
Следват няколко години ,,суша“ от медали от негова страна на големи шампионати. Това се оказва като ,,затишие пред буря“. На следващите Олимпийски игри – тези в Мелбърн през 1956 г., Голамреза Тахти печели златото в категория до 87 кг.. По пътя към титлата той елиминира седем борци. Легендата на Иран тушира четирима от тях.
Следват титли от азиатския шампионат (1958 г. в Токио), както и световна такава на домашна сцена, от първенството в Техеран през 1959 г. Наближават Олимпийските игри в Рим (1960 г.). Тахти пристига в Рим с една единствена цел – да спечели втора поред олимпийска титла в категория до 87 кг. при свободняците. Въпреки смазващото начало и записаните пет победи с туш от пет срещи, иранската легенда губи мача за титлата от турски борец.
До края на славната си кариера, той печели още една световна титла – на шампионата на планетата през 1961 година, провел се в Йокохама, Япония. На следващото световно първенство – в Толедо през 1962, Тахти печели среброто в още по-горна категория – до 97 кг.
Освен със славната си спортна кариера, Голамреза Тахти остава в историята и като много голям спортсмен на тепиха, а и извън него. Пример за това е сблъсъкът му със съветския борец Александър Медвед, в който той не атакува крака на противника. На загрявката преди срещата им Медвед контузва лошо крака си. Видно е, че го пази. Но Голамреза решава, че победата не е сладка, когато е постигната при такива обстоятелства. В крайна сметка победител става Медвед, но моралният такъв определено е Тахти. Той организира и фондация, за да помогне на близките на жертвите от земетресението в Иран през 1962 година.
Голамре
за Тахти умира на 37-годишна възраст на 7-ми януари през 1968 година. Погребан е в южен Техеран, близо до град Рей. Въпреки че Иран печели множество медали от големи първенства, Тахти е определен за най-добрият ирански спортист на 20-ти век. Той е и единственият борец на тази страна, спечелил три медала от Олимпийски игри.
Неговото име получи един от най-големите турнири по свободна борба в света – ,,Тахти Къп“.
