Българските медалистки от Европейското първенство по борба в Будапеща – Тайбе Юсеин, Евелина Николова и Миглена Селишка, посветиха отличията на всички сънародници.
Тайбе стана шампионка, докато Миглена и Евелина завоюваха сребро.
„За нас е гордост, че отново постигнахме успех за българската борба и за нашата страна. Основното преди всяка среща е съмнението дали ще успея да покажа на какво съм способна. Лишения винаги има, най-вече от времето си с близките. Понякога трябва да се лишиш от малките удоволствия, но успехът трябва да се изстрада. Посвещавам златния медал на българската борба“, сподели Тайбе Юсеин за „НОВА“.
„В малкото си свободно време гледам да съм близо до семейството си и хората, които ме обичат. Хората осъзнават какво означават нашите постижение и се радват за нас. Радвам се, че по време на състезанието успях да се абстрахирам от цялото напрежение, което се стовари не само върху мен, а върху всички момичета. Щастлива съм, че показах какво мога на тепиха“, добави шампионката.
„Всеки път към върха е труден. Очакванията винаги са да се вземе максимума. Уви, този път максималното не е за мен, но има върху какво да се работи занапред. Може би психически е по-трудно да се подготвиш за такъв форум, защото тренираме много силно и тежко. Когато си се раздал на максимум преди лагерите, знаеш, че си готов. Идвайки състезанието идва психическото натоварване дали ще се представиш добре и да оправдаеш очакванията. Лишенията при един спортист стават навик и се свиква с тях“, започна Николова.
„За мен най-неприятното е, че сме далеч от семействата – пропускаме рождени дни и празници. Посвещавам медала си на всички българи, защото той ни носи позитивни емоции, от които имаме нужда последно време. Когато съм свободна, се опитвам да се откъсна максимално от спортното си ежедневие и разговорите за тренировки. Предполагам всяка една от нас си има стена на славата и там държи най-ценните си отличия. Сега малко ще починем и след това ще се готвим за Световното, а след него ще можем да починем по-дълго“, добави Евелина.
„Сребърното отличие е голямо, но когато си на финал очакванията ти са да вземеш златен медал и когато загубиш последната битка е много трудно. Все пак е медал. Можеше и да е по-зле. На самото състезание треньорът играе основната роля, защото той ни мотивира и ни отпуска от това напрежение за всяка една среща“, призна Селишка.
„Пропускаме ежедневието с близки и приятели, но както казаха момичетата всичко това си заслужава. Ние избягваме дискотеките и тези неща, не изпитваме нужда и не мисля, че пропускаме нещо. И аз имам свое кътче за гордост от медалите у нас“, завърши Миглена.
