Още една звезда изгря в българската борба. Юлияна Янева ни зарадва с първия й златен медал от голям турнир при жените, а именно злато в категория до 72 кг. от Световната купа, която се състоя в Белград, Сърбия. 22-годишната състезателка, която е родом от ямболското село Кукорево, от което са и боксьорите Даниел и Боян Асенови, направи страхотен финал на тази трудна за българския спорт година. Талантът, възпитаван от един от най-известните родни борци от близкото минало – Серафим Бързаков, проличава още от първото състезание, в което участва – Световния шампионат по борба за кадетки през 2014 година, на който Янева стига до бронзовия медал. Последват още три медала от големи шампионати при подрастващите (бронз от Европейското за девойки през 2017 г., сребро от Световното първенство за девойки от същата година, както и сребърен медал от Шампионата на стария континент за девойки, състоял се през 2018 година в Рим, Италия.). За тежките контузии, които едва не прекратятват кариерата й, за тренировките с двукратния световен, четирикратен европейски шампион и сребърен медалист от Олимпийски игри – Серафим Бързаков, както и за новата мечта – да атакува квота за Игрите в Токио, вижте в следващото интервю, което Юлияна Янева даде специално за сайта Boec.bg.
Здравей, Юлияна. Първо, честита титла от Световната купа по борба. С каква нагласа тръгна към шампионата в сръбската столица?
– Здравей! Благодаря, много! Честно казано аз нямах намерение да участвам на никакви състезания до края на годината, тъй като преди повече от година претърпях четвърта операция на коляното и се бях отказала. Съвсем спонтанно беше решението. Аз и моят личен треньор Серафим Бързаков искахме просто да „сверим часовниците си“ и да видим как ще стоя на тепиха след този дълъг период, както на физическо, така и на психическо възстановяване.
Хващам се за думите ти – „Бях се отказала“. Беше се отказала да се бориш за тази година или като цяло от спорта?
– Бях се отказала като цяло от спорта. Тази последна тежка травма ме срина психически и нямах желание повече да се занимавам с това. Радвам се, че това беше просто състояние на афект, нещо моментно, което отмина, но заедно с това израстнах много като човек, от психическа гледна точка. Понякога се случва така, че всяко зло е за добро.
Ти си от Ямбол. Разкажи ни как стартира твоята кариера и кога разбра, че твоя спорт е борбата?
– На 22 години съм и съм родом от село Кукорево, Ямболска област. Професионалната ми спортна кариера стартира 7-ми клас ,но едва в 9-и клас бях повикана на лагер с национален отбор и още на първото ми голямо първенство се окичих с бронз. Беше Световното първенство за кадетки. Чувството беше уникално! Все пак е първи медал от голямо първенство. Като цяло винаги съм била спортна натура и като по-малка съм пробвала много спортове като футбол, баскетбол, волейбол, лека атлетика и още много други, но в нито един от тях не откривах себе си до момента, в който стъпих в залата по борба. Беше съвсем случайно. Исках да опитам и бях очарована, меко казано. Тогава нещо в мен трепна и разбрах, че това е моето нещо!
От Кукорево са и двама от най-добрите ни боксьори в момента – многократните европейски шампиони по бокс Даниел и Боян Асенови. Познаваш ли се с тях?
– Да, познаваме се. Учили сме заедно в Основното училище.
Поздравиха ли те след спечелената титла?
– Да, получих проздравления, за което се радвам много и благодаря!
Разкажи ни как се стигна до това да работиш с един от най-добрите ни борци от близкото минало, а именно Серафим Бързаков?
– Той е идол на моя първи треньор от Ямбол Михаил Ангелов. Той ме обучаваше на стила на борба на Серафим Барзаков и идеята беше когато вляза в националния отбор, именно той да се занимава с мен.
Значи работите от повече от 5 години заедно. Кое е най-ценното нещо, което си научила от първия си треньор – Михаил Ангелов, и кое от сегашния – Серафим Бързаков?
– И двамата са ми казвали никога да не спирам да вярвам в себе си и във възможностите си, а това е най-ценното. Просто трябва да бъда търпелива и никога да не се предавам, защото аз го мога.
Да се върнем към Световната купа. Победи три съпернички и ликува за първи път със златото на голямо състезание. Как видя конкуренцията и коя среща ти беше най-трудна?
– Вече в голямата борба, а именно при мъже и жени, конкуренцията е на много високо ниво. Първата среща за мен беше най-трудна. При мен е малко специфично. Аз имам нужда да навляза в състезанието, да вработя така да го нарека, и след това всичко е много по-леко.
Следващата година има Олимпийски игри в Токио. Твоята категория до 72 кг. е неолимпийска. Смяташ ли да смениш категорията, за да опиташ да спечелиш квота за Игрите?
– Разбира се! Преминавам в долната категория, която е до 68кг.
Какво си пожелаваш да ти се случи през новата 2021 година?
– За мен най-важното е да бъда жива и здрава, защото дотук единствено контузии са ме възспирали от това да развивам потенциала си.
Целият екип на Boec.bg ти пожелаваме всичко, което си желаеш, да ти се сбъдне!
– Благодаря Ви, много!!!
