„Да тренира още повече“.
Това бе отговорът, който получих на въпроса какво би казал на твоето аз отпреди две години. Днес имам честта да ви запозная с Адриан Попов – новият златен медалист от Държавното лично първенство по бокс за юноши.
16-годишният софиянец има история, която си заслужава. А тази пред него би трябвало да е още по-добра. Само допреди две години Адриан е на 14-годишна възраст и тежи умопомрачителните 106 килограма. Тежък бич, който става все по-страшен с всяка изминала генерация.
Именно тогава Адриан решава да се запознае по-детайлно с бокса, а съдбата му намига и го среща със Стоимен Димитров – неговият треньор. Две години по-късно и Адриан не само че се състезава в кат. до 80 кг, но е и шампион на България.
Всичко това обаче няма никакво значение. От значение е само трудът, който е положен от него и от треньора му. А това е само началото. Големите успехи на юношата тепърва предстоят. А най-хубавото е, че той го знае. Знае и какво трябва да стори, за да стъпи отново на най-високата стълбичка в бокса и в живота.
За тежкия път от наднорменото тегло до първия медал, за факторите мотивация и целеустременост и за това колко важно е да имаш добър човек за треньор, говори Адриан Попов:
– Здравейте. Намирате ме вкъщи, почивам си след състезанието.
– Започнах да тренирам бокс преди две години в БК „Красна Поляна“. Никой не ме насочи, вдъхновението ми дойде изведнъж. Преди това не бях тренирал нищо друго.
– Подготовката бе тежка, защото имах да свалям килограми. Самата надпревара мина по план. Нещата се случиха така, както ги бяхме планирали. Победих четирима противници, като на финала бе най-трудно, защото вече усещах умора.
Какви поуки си извади от иначе успешната надпревара?
– Да не подценявам никой и винаги да давам всичко от себе си!
Как се отрази 2020-та на един толкова млад състезател като теб, имайки предвид затворените зали и месеците изолация?
– Не беше никак лесно, но важното е, че вече свърши. Тренировките и спарингите липсваха, но се стараех да поддържам формата си най-вече с тичане и бой със сянка.
Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш?
– Аз съм състезател на БК „Красна Поляна“ под ръководството на Стоимен Димитров. Той е моят треньор и страшно много ми помага във всичко. Обръща ми голямо внимание и точно затова смятам, че на последното състезание резултатите си проличаха. В отбора сме около 15-16 човека и всички сме като семейство. Тренировките винаги са изтощителни, но в бокса е така.
Преди да започнеш да тренираш си имал проблеми с наднорменото тегло. Върни се назад и разкажи за началото.
– Да, преди да започна да тренирам бокс тежах 106 кг., а сега се състезавам в категория до 80 кг. Свалих килограмите благодарение на здрава работа в залата и правилно хранене. Спортът промени живота ми. Ако не беше той, едва ли щях да сваля ненужния товар.
– Да тренира още повече!
Кое е най-важното нещо, което научи за себе за тези две години? От 106 килограма до шампион на България?
– Научих, че има ли желание, има и начин.
Като какъв боксьор се определяш? Кое според теб е най-силното ти качество и върху какво имаш още много да надграждаш?
– Определям се като мислещ боксьор, а най-силното ми качество е мотивацията. А що се касае върху надграждането, това трябва да го каже треньора ми. Той знае най-добре и той взима решенията.
– Не е лесно, но гледам да намирам баланса. В свободното си време обичам да прекарвам с приятелите си.
-Не, не съм суеверен. Вярвам само в мотивацията и здравите тренировки.
– Честно казано не съм мислил. В началото на годината си поставих за цел да спечеля злато на държавното и се радвам, че успяхме. Надявам се и оставащите две състезания да имам такъв успех.
– Да продължа с упорития труд и да печеля колкото се може повече!
– Мотивация, воля и самочувствие.
Имаш ли любим боксьор от професионалната сцена?
– Да, Тайсън Фюри и Владимир Кличко от миналото.
– На самоконтрол и увереност. Боксът е много хубав спорт, но не е и за всеки.
– Искам да благодаря на треньора си Стоимен Димитров за подкрепата, която винаги ми оказва. Благодаря на семейството ми и на моите съотборници, които винаги са до мен в тежки моменти.
