В наши дни добрите боксьори печелят световни титли, гарнирани с милиони евро. Бият се по два пъти в годината. Прочути са в цял свят и не спират да качват снимки от лъскавите си спортни возила в социалните мрежи.
Андрей Борзенко не е носил някой от прочутите пояси, но остава завинаги в историята на човечеството.
Докато защитава родината си, бива пленен и пратен в концентрационния лагер Бухенвалд. В катакомбите му побеждава офицери от СС, а и именити нацистки шампиони по бокс. С времето се появяват твърде украсени истории с името Борзенко, но в следващите редове ще разгледаме доказаните исторически факти – и най-вече два от знаменитите му успехи.
Андрей е роден в Ташкент през 1920 година. Тренира под вещото ръководство на легендарния боксов треньор Сидни Джаксън. Американецът се мести да живее на Изток през 1916. Преди войната Борзенко става шампион на Узбекистан в тежка категория, а на два пъти печели титлата на южните републики в СССР. Повикан е в армията 1941 година. Съветската бойна машина мигновено го запраща на фронта, действието се развива по време на Втората световна война. Така започват неволите му.
Легенда из Бухенвальда. Как советский боксёр стал лучшим гладиатором концлагеря
Андрей Борзенко провёл в застенках более 80 боёв, выиграл все и выжил. Поговаривали, что немцы его калечили, а он побеждал чемпионов из ССhttps://t.co/3zQ3OA1Jus pic.twitter.com/F2Ag2lpCS6
— Чемпионат (@championat) October 20, 2019
Ранен е тежко в ръката и крака. Губи съзнание и е пленен край Днепър.
Попада в концентрационния лагер Щаланг. След два опита за бягство е пратен в небезизвестния Бухенвалд. Мракобесно място, чиито истории смразяват кръвта на човечеството и днес. Именно боксът помага на Борзенко да оцелее в строго йерархичния затвор, където съветските пленници са нисша каста. В катакомбите се организират гладиаторски битки за радост на нацисткото око. Кръвожадните надзиратели обожавали да гледат как пленниците се самоизбиват за залък хляб. Ще разгледаме отблизо две от паметните осемдесет победи на съветския войник в концлагера.
Изправят Борзенко срещу бивш немски шампион по бокс.
Мъжът е над 100 килограма, лежи за побои и убийства. Отявлен бандит от Хамбург, който нокаутира всичките си противници в подземните мачове. Но това прави и Андрей. Двубоят бил в тежка категория, а победителят трябвало да прибере… комат хляб. Първи на импровизирания ринг излиза германецът под овациите на надзирателите. Главата му била цялата в белези от незаконни боеве. Руснакът, видимо по-лек от него, сам изявява желание да кръстосат юмруци. В концлагерите нямало категории. Всички очаквали бърз нокаут.
Още в първите мигове пазачите започнали да залагат за своя сънародник – нокаутът изглеждал неизбежен.
Борзенко опитвал да оцелее, докато събере сили за някоя от своите любими комбинации. Майсторски избягавал атаките на германеца, но един удар в началото на втория рунд го пратил на земята. Съдията решил мачът да продължи. Изправяйки се на крака пленникът забил мощни попадения в черния дроб и челюстта на съперника. Миг по-късно канарата се стоварила на пода и всички избухнали, впечатлени от уменията на чуждия войник. Дори надзирателите аплодирали. Андрей участвал в още няколко мача, а почти всеки завършвал с нокаут. Делил спечелените хляб и супа с колегите по барака.
В Бухенвалд пристигнал най-добрият боксьор в редиците на СС, когото назовавали Вили.
Шампион на Третия райх в тежка категория. Германците искали да дадат урок на съветския пленник, чиято история се предавала от уста на уста в концентрационните лагери и уронвала престижа им. Мачът се считал за битка на нацистите срещу СССР – 6 рунда по 5 минути всеки.
Вили бил по-активен първите рундове. Във втората част двамата влезли на размени, като германецът започнал да взима все по-отявлено превъзходство. В третия рунд той нанесъл много тежки удари на съветския пленниик – очаквало се всеки следващ да е последен. В следващата Вили започнал да използва удари с лакти. Битката се превръщала в такава „на живот и смърт“.
Андрей инкасирал тежки попадения в главата, но съдията не прекъсвал мача, защото се наслаждавал на побоя.
Борзенко изпаднал за момент в безсъзнание след поредния му вкаран лакът. Сякаш сила свише му помогнала да се изправи и да нанесе много тежък удар в челюстта… шампионът паднал в нокаут. Възцарила се гробна тишина. В този момент се родила легендата за Андрей от Бухенвалд. Военнопленникът, победил най-елитните нацистки бойци от СС. За секунди събралото се множество се разпръснало. Всички пленници се прибрали уплашени по бараките си. До ден днешен е загадка защо нацистите не се разправили на място с Борзенко, който нокаутирал шампиона им.
След време „червената армия“ освободила всички пленници и разстреляла немските надзиратели на място.
Андрей получил предложения да отиде на Запад, но предпочел да се върне при семейството си в Узбекистан. Постъпил в медицинския институт и станал хирург. Дълго време Андрей не разказал за историите си от концлагера Бухенвалд. Предпочел да мълчи за най-мрачния период от живота си. След смъртта на Сталин все пак разкрил какво се случило пред майка си, баща си и сестра си. Преди разпада на СССР получил награда за участие във Великата отечествена война.
Всички казвали, че е много добър и отзивчив човек. Гледал да помогне всекиму. Андрей Борзенко починал през 1992 година.
