Когато великият Роберто Дюран се изправя за пръв път срещу „Шугър“ Рей Ленърд през 1980 г., на един от първите редове седи бившият хегемон Джо Фрейзър.
Легендата гласи, че един от седящите наблизо до „Димящия“ го попитал дали Дюран му напомня на някой. Без да се замисли Фрейзър отговорил със стоманено изражение:
„Да, на Чарлс Менсън“.
Едва ли има по-голям комплимент от това да сравниш масов убиец с боксьор, замислете се. Легендата на панамската машина за убиване е толкова голяма, че мнозина го смятат за най-ядосания и коравосърдечен тип, който някога е слагал ръкавици на ръцете.
Три дни преди първия двубой с Ленърд, Дюран преминава задължителните лекарски прегледи, където се установява, че има нарушение в сърдечния му ритъм. Треньорът му Рей Арсел обаче не се притеснява и грам от новината, отговаряйки на медицинските лица следното:
„Нещо сте се объркали, Дюран няма сърце“.
Ray Arcel & Roberto Durán celebrate after a hard-fought lightweight championship victory over Ken Buchanan—June 26, 1972. #TBT #HandsOfStone pic.twitter.com/6p0rf6Vq5U
— Hands of Stone Movie (@HandsofStoneMov) December 8, 2016
По това време 29-годишният боксьор е спечелил 72 мача и е загубил едва един. Печели си прозвището „Дявола“, защото притежава инстинкт на „безсърдечен убиец“.
Роден през далечната 1951 г. в крайна бедност, панамецът започва да се занимава с бокс на 8-годишна възраст. Дебютира при професионалистите на 16, а 5 години по-късно става световен шампион в лека категория.
Прякорът, който завинаги остава прикрепен към името му е „Каменните ръце“. Силата на ударите му е невиждана и самият Дюран много добре го знае.
„Аз бях Майк Тайсън преди Майк Тайсън„, споделя легендата в автобиографичния филм за него.
„Съперниците ми поглеждаха към мен преди мача и се наакваха. Ленърд не бе изключение.
„Американците започваха да ме забелязват и да ми се чудят – никога не бяха виждали такова нещо. Изглеждах истински зловещо с черната си коса, тъмни очи и видимо лоши намерения“, разказва един от малкото боксьори, чиято кариера се развива в цели 5 десетилетия.
Самият Тайсън, който е луд историк на тема бокс, не един и два пъти е споделял, че Роберто Дюран е причината да се влюби в бокса.
„Дюран беше любимият ми боец“, спомня си „Железния“.
„Той беше като мен, поне така си мислех. Пич от улицата. Не го беше срам от това, което е. С всеки изминал мач хората започваха да ме хвалят повече и повече и да ме отъждествяват като дивак и животно, а това бе комплимент за мен и за стила ми. Бях безмилостен и безстрашен точно като Дюран“, разказва бившият световен шампион в тежка категория.
Панамецът си резервира място в златните страници на книгата на бокса през 1980 г., когато се бие с „Шугър“ Рей Ленърд. Първият мач се провежда в Канада, където тежките удари на Дюран му носят победата след 15 рунда здрав бой.
5 месеца по-късно реваншът се провежда в САЩ, а мачът завинаги остава в историята с прословутата фраза „No mas“. Малко преди да се откаже в осмия рунд, легендата гласи, че Дюран изрича двете думички, отказвайки да продължи да се бие с Ленърд.
Голямата слава се стоварва върху главата му през 1978 г., когато е поканен да участва в снимките на филма „Роки“ 2. Продължението на хитовата първа част се очаква с голямо нетърпение в САЩ, а самият Сталоун настоява за привличането на Дюран към снимачната площадка.
Изгряващата холивудска звезда е придобил самоувереност в качествата си на боксьор след първия „Роки“, но Роберто Дюран го наказва на няколко пъти и накрая самият Сталоун му казва да намали темпото, защото „лицето ми трябва да е годно за филма“.
Години по-късно, когато Сталоун е попитан дали би правил спаринг с Бернард Хопкинс, той отговаря кратко и ясно:
„Няма начин, научих си урока от Роберто Дюран“.
Големият шампион се оттегля от профи бокса през 2001 г. с чудовищния актив от 103 победи и 16 загуби.
