20-те години на миналия век са митични времена.
Спортната индустрия, каквато я познаваме днес, се заражда именно тогава, макар че едва ли и най-смелите промоутъри, мениджъри и собственици на отбори да са си представяли какво ще е положението 100 години по-късно.
Това десетилетие в САЩ може да се отъждестви с три имена – бейзболната легенда Бейб Рут, митичният гангстер Ал Капоне и шампионът в тежка категория Джак Демпси.
И докато Бейб Рут е любимецът на народа (освен в Бостън), то световният шампион е недолюбван от не малък брой хора, защото се носи мълвата, че отказва да влезе в армията по време на Първата световна война.
Годината е 1926 г. Изненадващо, 31-годишният Демпси губи световната си титла от Джеймс Тъни след единодушно решение. Точно 364 дни по-късно се провежда и реваншът, който остава в историята като „Битката с дългото отброяване“.
За разлика от първия им мач, който се провежда във Филаделфия, реваншът бива насрочен в градът на Ал Капоне – Чикаго. Големият мафиот е бил известен фен на спорта и хазарта и никога не е криел симпатиите си към Джак Демпси.
Носят се слухове, че Капоне лично е настоявал и първият двубой да се проведе в Чикаго, но по настояване на Демпси срещата се мести. Преговорите за реванша приключват бързо и двамата боксьори се отдават на подготвителни лагери.
Въпреки че по-младият Тъни е спечелил първата битка, интересът към реванша е огромен. Стадионът „Soldier Field“ се пръска по шевовете, а мачът влиза в историята като първият двубой, който генерира приходи от билети на стойност $2,658,660 (за пръв път се минава границата от два милиона).
Култът около този двубой започва още на предната вечер.
Нюйоркчанинът Тъни и неговият приятел Сам Прайър-младши си почиват в къщата, която обитават през последните седмици. Джин моли другаря си да му донесе бутилка вода от съседната стая, която самият Джин си е приготвил по-рано.
Когато обаче Сам се връща, Тъни с изненада установява, че бутилката е наполовина пълна.
„Беше ерата на Ал Капоне и ние бяхме в неговия град. Рекетьорите и мафиотите вече бяха навлезли в бокса. Джин държеше всички свои неща заключени и под контрол и аз бях единствения човек, който разполагаше с втори ключ“, спомня си след години Прайър-младши.
„Така и не разбрахме защо напълнената лично от него бутилка бе наполовина празна, но когато му я занесох той ме погледна и ми каза:
‘Мисля, че ще е по-добре да не пия от тази вода’, след което ме помоли да му налея нова“, допълва историята Прайър.
В същия ден мълва огласява цял Чикаго, че алкохолният бос е заложил $50 000 за победа на своя любимец, което допълнително всява черни мисли в главата на Тъни.
На сутринта става ясно, че Капоне далеч не е единствения, който смята, че Демпси ще победи. Стотици хиляди долари са обърнали коефициентите и изненадващо претендентът се превръща във фаворит броени часове преди двубоя.
Тук е момента да се вмъкне, че специално за тази среща е вмъкнато ново правило по насотяване на Демпси.
По време на преговорите „Черньото“ настоява при нокдаун падналият боксьор да има 10 секунди, за да се изправи, но след като другият бокьор е отишъл в неутрален ъгъл (такъв без треньорски щаб).
Битката започва и Тъни доминира. По-агресивният стил на Демпси бива лимитиран от по-големия ринг, който облагодетелства по-подвижния и по-бърз шампион.
Така се стига и до седмия рунд, когато 100-те хиляди фена стават свидетели на исторически момент. Демпси успява да стовари брутално ляво кроше в главата на Тъни, последвано от още няколко мощни бомби, които изпращат шампиона в нокдаун за пръв път в цялата му кариера.
Вемсто обаче да послуша реферът и да отиде в неутрален ъгъл, Демпси остава в непосредствена близост до сцената на действието, давайки ценни секунди за шампиона. Реферът Дейв Бари най-накрая започва отброяването и когато стига 9 (в действителност 14 секунди), Тъни се изправя на крака и срещата продължава.
Тъни успява да се съвземе и не допуска нови напрегнати моменти в оставащите три рунда и отново побеждава чрез единодушно съдийско решение.
Понятието „масов зрител“ не съществува в онези времена, защото телевизията все още прави първите си плахи крачки. Шампионския дуел се предава по радиото, а за нещастие по това време в Щатите действа закон, който забранява транспорта от щат в щат на записани боксови мачове заради опасения от бунтове!
Така минават години преди широката публика да има възможността да се запознае с видеото, а дотогава всичко се осланя на разкази, слухове и митологии.
Това се оказва и последният двубой на Демпси, който прекратява кариерата си след това. Година по-късно Тъни също се пенсионира, а исторически остават думите на Ал Капоне след края на мача.
Запитан какво се е случило, гангстерът отговаря философски:
„Това бе последният път, когато залагам срещу момче от Ню Йорк“.
