Мики Рурк е един от многото знаменитости, които изпитват дълбока почит и любов към бокса. Но е един от малкото, които също така са се изправяли на ринга в редица аматьорски и професионални мачове. Единственият проблем във всичко това обаче се оказва, може би прекалено високата оценка, която актьорът дава за своите боксови умения. Изправяйки се в спаринги със звезди като Джеймс Тъни, Роберто Дуран и Карлос Монзон, той ще заплати висока цена. А визията му на красавец, покорила Холивуд и милиони женски сърца по света и буквално разнебитена от спаринги и мачове, ще иде в историята на неуспешните пластични операции.
Всъщност Рурк израства в Маями Флорида, а боксът е в кръвта му още от младините. И как да е другояче, след като той тренира в залата на 5-а улица, където за мачовете си се подготвят най-великите боксьори на световната сцена. Шеф и главен треньор там е Анджело Дънди, а неговите състезатели са Мохамед Али, Лари Холмс, Джими Елис и Оскар Бонавева. Именно оттам идва и първоначалната рискова тактика на Рурк, която той попива от Али.
„Прихванах прекалено лоши навици, докато наблюдавах как Али се бие по цял ден.“ разказва Рурк.“Той играеше с изключително ниско свален гард, но за да правиш това трябва да си много бърз, а аз не бях такъв. Отне ми години да се науча, че е по-добре за мен да се бия в близка дистанция.“
Докато тренир там, започва и аматьорската си кариера. Рурк записва 30 мача, като губи три пъти, но всичките му загуби са с дисквалификация – за удар зад главата, удар в слабините и посягане към рефера.
След това той решава да се пробва в киното и заминава за Ню Йорк. Следва изключително успешна кариера и той става главен актьор в редица успешни продукции. Боксовото му минало обаче не се оказва добра комбинация с любовта му към алкохола, която той развива, събирайки се в компания с престъпници и рокерски банди. Сбиванията често влизат в нощните му репертоари, а понякога той поступва и хора от снимачните екипи. Започва да губи почва под краката си и отказва участие в изключително добри филми като „Мълчанието на Агнетата“ и дори ролята на Джон Траволта от „Криминале“. Тогава той решава да бори демоните си като се връща на боксовия ринг.
Рурк започва да се подготвя за професионален дебют и избира за свой партньор Роберто Дюран. Той остава с добри впечатления от шампиона и до ден днешен. Рурк класира Дюран като любимия си тренировъчен партньор, защото панамеца го е учел през цялото време.
„Той винаги правеше паузи и ми показваше къде бъркам.“ спомня си Рурк.“ Но закъсняваше винаги. Треньорът му казваше панамско време – това означаваше, че Дюран ще дойде, когато се събуди. Понякога това беше четири часа след уговорката ни.“
През 91-ва и 92-ра Рурк записва четири двубоя като печели всеки един от тях. Актьорът все пак е на 40-годишна възраст и срещите му не са особено атрактивни, а някои говорят и за задкулисни договорки.
Някъде тогава започва и тренировъчната му колаборация с един наистина лош, лош боксьор. Джеймс Тони точно е спечелил линейната титла в средна категория, а през 93-а взима същото първенство и в суперсредна. Това го изстрелва на челни позиции в Pound-for-pound класациите, в които той се конкурира с имена като Хулио Сезар Чавес, Рой Джоунс и Ивендър Холифийлд. Спомените на Рурк от тренировките с Тони меко казано не са от най-приятните. Но Рурк също е лошо момче и независимо, че е доста по-слаб боксьор от Тони, никога не отстъпва пред него.
Двамата тренират заедно в продължение на три години, което до висока степен, заедно с лекарска некадърност, ще доведе до тежки деформации по лицето на Рурк.
„За три години нито веднъж не спечелих рунд срещу Тони.“ разказва Рурк. „Той влизаше на ринга и от началото започваше да ти говори глупости. Ако не му теглиш една м***на, ще те изяде жив, затова се обиждахме постоянно. Той беше феноменален, винаги успяваше да ме удари от ъгли, за които не предполагах.“
Друг един боксьор също се е запечатал по кофти начин в паметта на актьора. Това е Томи „Удряча“ Хърнс. Трябва да признаем на Рурк, че той не се жали, когато стане въпрос за спаринг партньори. Хърнс е първият боксьор, печелил титли в пет категории. И един от последните, които нокаутират Мики Рурк.
„Спомням си, че когато излезе срещу мен започна да движи раменете си във финтове, които тотално ме объркаха. Нямах идея откъде ще ме удари.“ разказва актьорът. „Контрира ме с дясно кроше, а аз паднах на едно коляно. Тогава свърши и рундът, а аз попитах треньора си защо ме е накарал да падна на коляно. Той ми отговори, че не е казвал нищичко.
„Когато се прибрах вкъщи, часове по-късно, започнах да повръщам и едва успях да се обадя на доктор за преглед. Оказа се, че имам нещо, което чувах за първи път – закъсняло мозъчно сътресение.“
Рурк продължава кариерата си и дори му е обещан шанс за титлата на WBO в полутежка категория. Докторите обаче го принуждават да се откаже от спорта. Резултатите от неврологичните му прегледи са толкова лоши, че те не му позволяват да изиграе дори и един мач.
След това той се подлага на няколко пластични операции, които трябва да наместят носът му, счупен три пъти, което налага да взмат хрущял от ушите му. Друг проблем е и счупената му скула. Лекарски грешки обаче буквално обезобразяват лицето му, което налага нови операции, за да се поправят предишните поражения.
Все пак Рурк влиза в релси и започва отново да се снима в киното, като дори изигра още един боксов мач през 2014г. в Русия. В последствие обаче се разбра, че противникът му е бездомник, на когото е било платено, за да загуби от 60-годишния Рурк.
Историята не е от най-забавните, но можем да кажем, че през 90-те години нещата са седели по доста различен начин. Щеше ли да е възможен възходът на така наречените Ютуб боксьори, ако те правеха спаринги с хора като Дюран, Тони и Хърнс? Въпрос, който не се нуждае от отговор…
