„Бъдещето се гради от вчера“.
Boec.BG винаги сме се старали да ви запознаваме с миналото, настоящето и бъдещето на бойните спортове в България. Днес със сигурност не се намираме на онова стъпало, на което сме били преди няколко десетилетия. Поне откъм успехи.
Но това далеч не означава, че в последните няколко години няма сериозно засилване сред подрастващото поколение. Такъв пример е и днешният герой. Без никакво съмнение, Кирил Борисов попада в графата „настояще“ и „бъдеще“.
16-годишният Кирил е една от най-големите (буквално и преносно) надежди на родния бокс. Състезателят на БК „Левски София“ е седемкратен национален шампион и през декември спечели сребро на европейското първенство за юноши в категория над 80 кг.
Какво е научил през изминалата 2020-та, как се печели сребро по време на световна пандемия и какви цели си е поставил за бъдещето, говори Кирил Борисов от БК „Левски София“.
Кирил, привет. Къде те намираме в момента?
– В момента съм на лагер в Дианабад с младежкия отбор, а след два дена се качваме на Белмекен, където ще продължи подготовката. Там ще сме 20 дни.
– Баща ми ме насочи към бокса. Той искаше да се занимавам с това. Започнах да тренирам в БК „Левски София“ през 2013 и продължавам до ден днешен. Тренирам под ръководството на Владислав Георгиев. Той е един от най-добрите треньори в България и е създавал многократни републикански и европейски шампиони.
– Така е. Със съотборниците ми винаги си помагаме един на друг и ще продължим по същия начин и занапред.
– Разбрах, че в трудните моменти трябва да си още по-силен психически.
– Най-сладката ми победа беше на европейското първенство в София. На полуфинала победих същия молдовец, от който през 2018 г. загубих по точки. Сега обаче се реванширах и го нокаутирах, което ми донесе и сребърен медал от надпреварата.
Как изобщо се печели сребърен медал от такъв ранг, при положение, че тренировъчният процес през годината бе толкова оскъден?
Поглеждайки назад, каква оценка си даваш за 2020-та?
– Доволен съм от себе си. Давам си голяма оценка, защото видях израстване.
– Със много хъс, с много желание, дисциплина, тренировки и с много лишения.
– Определям се като много мислещ и техничен боксьор. Човек винаги има върху какво да работи, но най много трябва да надграждам силния удар, защото все пак играя на тежка категория.
– Да. Надявам се някой ден и аз да стъпя там. Иначе любимия ми боксьор е Тайсън Фюри.
– Не! Вярвам, че всичко си зависи от мен и от това колко съм натрениран. Разбира се, както за всяко нещо, трябва и късмет.
– Целта ми е да взема европейската титла и си пожелавам един ден да стана олимпийски шампион.
– Най-вече искам да благодаря на моя личен треньор, защото с него съм израснал. Благодаря му, че продължава да ми дава правилните насоки. Също така искам да благодаря на треньорите от националния отбор за добрата подготовка и подкрепа, която ми оказват. Не на последно място, благодаря на моето семейство, което винаги ме държи силен.
