Начало Бокс Кирил Борисов: Целта е да спечеля европейско злато

Кирил Борисов: Целта е да спечеля европейско злато

Кирил Борисов: Целта е да спечеля европейско злато
0

„Бъдещето се гради от вчера“.

Boec.BG винаги сме се старали да ви запознаваме с миналото, настоящето и бъдещето на бойните спортове в България. Днес със сигурност не се намираме на онова стъпало, на което сме били преди няколко десетилетия. Поне откъм успехи.

Но това далеч не означава, че в последните няколко години няма сериозно засилване сред подрастващото поколение. Такъв пример е и днешният герой. Без никакво съмнение, Кирил Борисов попада в графата „настояще“ и „бъдеще“.

16-годишният Кирил е една от най-големите (буквално и преносно) надежди на родния бокс. Състезателят на БК „Левски София“ е седемкратен национален шампион и през декември спечели сребро на европейското първенство за юноши в категория над 80 кг.

Какво е научил през изминалата 2020-та, как се печели сребро по време на световна пандемия и какви цели си е поставил за бъдещето, говори Кирил Борисов от БК „Левски София“.

bgboxing.org

Кирил, привет. Къде те намираме в момента?

– В момента съм на лагер в Дианабад с младежкия отбор, а след два дена се качваме на Белмекен, където ще продължи подготовката. Там ще сме 20 дни.

Разкажи на читателите ни за началото ти в бокса. Кой те насочи към спорта, къде и кога започна да тренираш?

– Баща ми ме насочи към бокса. Той искаше да се занимавам с това. Започнах да тренирам в БК „Левски София“ през 2013 и продължавам до ден днешен. Тренирам под ръководството на Владислав Георгиев. Той е един от най-добрите треньори в България и е създавал многократни републикански и европейски шампиони.

Боксът е индивидуален спорт, но колективът и отборният дух са от огромно значение за успехите във всеки един отбор.

– Така е. Със съотборниците ми винаги си помагаме един на друг и ще продължим по същия начин и занапред.

Какво научи от тази толкова странна 2020-та?

– Разбрах, че в трудните моменти трябва да си още по-силен психически.

Коя бе най-сладката ти победа през изминалата година?

 – Най-сладката ми победа беше на европейското първенство в София. На полуфинала победих същия молдовец, от който през 2018 г. загубих по точки. Сега обаче се реванширах и го нокаутирах, което ми донесе и сребърен медал от надпреварата.

Как изобщо се печели сребърен медал от такъв ранг, при положение, че тренировъчният процес през годината бе толкова оскъден?

 – Първоначално наблягах на тренировки извън залата. След това, когато отвориха залите, вдигнах интензитета и започнах с по-тежките тренировки. Подготвих се добре за републиканското, където спечелих седмата си национална титла. След това ме извикаха в националния отбор и направихме 20-дневен лагер точно преди европейското. Може би щях да съм по-убедителен на финала с руснака, ако всичко беше нормално, но каквото такова.
bgboxing.org

Поглеждайки назад, каква оценка си даваш за 2020-та?

– Доволен съм от себе си. Давам си голяма оценка, защото видях израстване.

Седемкратен републикански шампион. Това ще рече, че нямаш празна година. Как се постига подобно нещо при положение, че си едва на 16?

– Със много хъс, с много желание, дисциплина, тренировки и с много лишения.

Като какъв боксьор се определяш? Кое според теб е най-силното ти качество и върху какво имаш още много да надграждаш?

– Определям се като много мислещ и техничен боксьор. Човек винаги има върху какво да работи, но най много трябва да надграждам силния удар, защото все пак играя на тежка категория.

Гледаш ли професионалната сцена? Имаш ли любимец?

– Да. Надявам се някой ден и аз да стъпя там. Иначе любимия ми боксьор е Тайсън Фюри.

Суеверен ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди мачове?

– Не! Вярвам, че всичко си зависи от мен и от това колко съм натрениран. Разбира се, както за всяко нещо, трябва и късмет.

Какви цели си си поставил за 2021-ва и какво си пожелаваш?

– Целта ми е да взема европейската титла и си пожелавам един ден да стана олимпийски шампион.

На кой и за какво искаш да благодариш?

– Най-вече искам да благодаря на моя личен треньор, защото с него съм израснал. Благодаря му, че продължава да ми дава правилните насоки. Също така искам да благодаря на треньорите от националния отбор за добрата подготовка и подкрепа, която ми оказват. Не на последно място, благодаря на моето семейство, което винаги ме държи силен.

Остави твоят коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.