На нашата планета има една държава, в която шоубизнесът е издигнат на пиедестал. Говорим за музика, кино, спорт и каквото още се сетите. Боксът не прави изключение.
Америка е най-бляскавата, най-голямата и респективно най-скъпоплатената сцена, на която един боксьор може да търси признание и пари.
Където има пари обаче има и Мафия. Тя е тясно свързана с бокса чак до появяването на Касиус Клей (Мохамед Али), който побеждава в две срещи последния така наречен боксьор на мафията – Сони Листън през 1965 година.
Огромен брой мачове преди това са били ръководени директно от дългата ръка на италианската мафия в САЩ. А съвместни публични изяви на лица от организираната престъпност и боксьори със световна известност не са били рядкост. Освен това, много боксьори са ставали част от фамилиите за да се изхранват.
Eдна конкретна среща инспирира писателя Норман Мейлър да напише роман, който по-късно се превръща и във филм. Тук няма да коментираме художествената стойност на двете произведения, а единствено сцената, подбудила писателя да ги сътвори.
В средата на петдесетте години в Ню Йорк, най-високото стъпало в престъпната йерархия се заема от Франк Кастело. Той, като много преди него, бил тясно свързан със света на бокса. Една петък вечер събира четирима световни шампиони в известен Нюйоркски клуб за да се забавляват. Освен петимата мъже, там присъствала и любовницата на Кастелло.
Не искаме да отваряме дума за любовните вкусове на мафиота, но в средата на вечерта, той приканва всеки един от компанията последователно да танцува с неговата изгора.
Покана от Франк Кастело не се пренебрегва току така, просто защото може да е последната . Поне в това измерение на живота.
Всички изпълняват желанието му, освен шестдесет килограмовия, бивш световен шампион Уили Пеп.
Кастело не приема действията му като обида, единствено заради краткото обяснение, което боксьорът му дава. То се състои в четири думи.
“Коравите момчета не танцуват”
Историята мълчи за продължението на техните отношения, но репликата на Пеп печели преклонението на Кастело и много ясно описва крехката връзка между бокса и мафията в САЩ по това време. Мъжеството на някои хора просто не се е оспорвало. Независимо от размерите.
