Освен шорти, обувки, ръкавици и гума, на един боксьор е нужен още един почти задължителен елемент, без който повечето състезатели изобщо не се качват на ринга – това е прякорът.
Някои се кръщават на местата, където са родени (Силния от Бостън), други смятат за нужно да подчертаят страховити способности (Костотрошача, Крадеца на трупове) или се гордеят с външния си вид (“Красавеца” или “Сладура” преди да стане “Парите” Мейуедър).
Темата е субективна, някой може да излезе с друга класация, но това е нашето виждане за най-колоритните прякори в бокса.
Marvelous – “Превъзходния” Марвин Хаглър
Един от четиримата големи от 80те години. Към средата на своята кариера Хаглър започва да настоява да бъде наричан “Превъзходния”. След спор с него относно името му, журналист казва пред камери “Ако иска да го наричат “Превъзходния”, да си смени проклетото име!”
Марвин явно се замисля над думите на репортера и наистина добавя “Превъзходния” в документите си.
Така ознаменува превъзходната си кариера освен с постиженията в нея и с истинско име, което да остане за поколенията.
Джо “Човешката боксова круша” Грим
Малко са боксьорите, чийто кариери са ознаменувани с прякори на пълни загубеняци. Един от тях е Джо Грим. Той с гордост заявява , че няма човек, който да го нокаутира. Но това не значи, че не го свалят на пода в почти всеки негов мач. Например, в мача им с Джак Джонсън той е свален цели 14 пъти. Между 1901 и 1910 г. той губи всичките си 20 мача.
Заради изключителното му качество да търпи такива наказания, Грим е наречен от пресата “Човешката боксова круша”.
“Бияча от Манасса” Джак Демпси
На боксовата сцена блестят много мъже, които гордо закичват в прякорите си имената на местата, в които са родени. Имаме “Броктънския блокбъстър” Роки Марчиано, “Джърси Джо” Уолкът, “Бикът от Бронкс” Джейк Ламотта и много други.
Но Джак Демпси е първоизточникът на тази тенденция. В години, когато прякорите са имали доста художествен привкус ( “Галопиращия дух”, “Човекът орхидея” и др.), Демпси е известен просто като “Бияча от Манаса”.
Прякор, който перфектно пасва на стила му.
Тони “Два тона” Галенто
Този колоритен персонаж от 30те и 40-те години на миналия век заслужава отделен материал. Галенто е висок едва 175 см и на ринга излиза около 110кг. За него важи това вече изтъркано и тъпо лафче – човекът е на Зърнена диета. Галенто е хапвал каквото зърне, а и пиенето също му се е отдавало. Прякорът му идва след като закъснява за един от мачовете си и мениджърът му вдига скандал. На въпрос къде е бил досега, Тони отговаря просто “Имах да доставя 2 тона лед из целия град”. И тези два тона лепват прекрасно върху пищните му форми и манталитет до ден днешен.
Уили “Блуждаещия пламък” Пеп
Уили Пеп е един от най-добрите дефанзивни боксьори в историята.Съперниците му твърдят, че да се боксираш с него е сякаш се намираш в зала с огледала. Достатъчно е да кажем, че печели рунд без да нанесе нито един удар. Именно от този мач произлиза и прякора му. Will of the wisp “Блуждаещия пламък” е митологично явление от Британкската и Германската митология. Така се наричат странни привидения над блатисти местности, които с красотата си подмамват изгубилите се. Наричани са също “Призрачни светлини”
