„Има ли желание, има и начин.“
Кога за последно чухте 15-годишно момиче да ви даде толкова ценен и истински урок? Имах щастието тази стара максима да ми бъде припомнена от Люба Атанасова – национал на България по бокс при девойките.
Целеустремена и здраво стъпила на земята – с такова впечатление останах от запознанството ми с Люба. Освен че не спира да тренира най-важния мускул – този между ушите, тийнейджърката работи и здраво на ринга.
През 2020-та Люба спечели първата си републиканска титла, а в края на годината завоюва и бронз на Европейското първенство. Тя обаче много добре разбира, че зад успехите ѝ стоят треньорите, които са я превърнали в това, в което е и в това, в което тепърва ще се превръща.
Има ли тайна успеха, как се гонят големи успехи по време на пандемия и кои са „виновниците“ за успехите ѝ, говори Люба Атанасова:
– В момента се намирам в спортен комплекс „Диана“. Току що приключих тренировка.
– Започнах да тренирам бокс преди 3 години. Преди това тренирах таекуондо 5 години. Започнах с бокса, за да подобря техниката си, но се случи така, че той започна да ми допада все повече и повече. Иначе аз сама се насочих към спорта и родителите ми винаги са ме подкрепяли.
– Със сигурност ми помогна, особено с движението на краката. Като цяло таекуондо-то ми беше изградило дисциплина, която ми бе от полза да навляза по-сериозно в бокса.
– Още от началото имах уникален треньор, който изгради много добра техника у мен – Ангел Тодоров. Той ме научи на неща, които не мисля, че друг треньор е способен да научи състезателите си. Винаги е бил до мен. Освен това бат Геле е невероятен човек, който вдъхва веселие и поставя неговите състезатели пред себе си. Той не е само мой треньор, но и приятел.
– Доволна съм, но мисля, че можеше да се представя още по-добре. Все пак винаги може повече. Научих, че най-важното е да слушам треньора и да изпълнявам всичко, което ми казва.
Как се подготвяше ти през тази толкова странна и необичайна 2020-та?
– Има ли желание, има и начин! Не съм спирала да тренирам нито за миг.
През миналата година спечели републиканска титла с БК „ЦСКА“, а сега тренираш в „Бокс за всички“. Разкажи ни за новия си отбор, който въпреки че е сравнително нов на родната сцена, има няколко състезателки, които са медалистки от международни състезания.
– Да, Александър Александров е много добър треньор. Иначе в „Бокс за всички“ сме страхотен колектив и със съотборниците винаги си помагаме. Те станаха като мое второ семейство.
– Тренировките се превърнаха във важна част от моя живот. Аз ходя на училище и доста уроци, но някак успявам да съчетая всички неща. Не всеки път е лесно, но винаги има начин. През свободното си време обръщам внимание на семейството и приятелите.
– Васил Ломаченко е любимият ми професионален боксьор.
– Не мога да се нарека суеверна, но има и неща, в които вярвам. Преди мачове винаги навивам десния си бинт и треньорът ми слага дясната ръкавица. Имам един кръст, които винаги свалям преди да тръгнем от хотела към залата.
– Слушам музика само в хотела преди да тръгнем. В деня на мача слушам по-мотивиращи песни. Когато съм в залата и загрявам преди дадена среща, предпочитам да слушам треньора. Той успява да ме успокои.
– Научих, че съм способна да постигна много. С труд и точния екип всичко се постига.
– За 2021 г. си поставям за цел да постигна още по-големи успехи на международната сцена и да направя треньора и семейството си горди с мен.
На кой и за какво искаш да благодариш?
– Искам да благодаря на треньорите ми Ангел Тодоров и Петър Лесов, както и на федерацията (Красимир Инински, Красен Кралев и на целия екип). Искам също да благодаря на съотборниците ми, които ме подкрепяха и продължават да го правят.
