В живота на всеки човек има дни или моменти, които преобръщат съдбата му. Такива, които се помнят завинаги. Говорим за онзи тип случки/събития, които правят от момчето- мъж и от момичето – жена.
В бойните спортове този момент се предполага, че настъпва с първото прекрачване на въжетата. С първото излизане на тепиха или татамито. Когато срещу теб стои друго човешко същество, чиято цел е да те постави на колене – буквално и преносно.
Когато 18-годишният Касиус Клей влиза в профи бокса след спечеления златен олимпийски медал през 1960 г., той тържествено заявява пред целия свят, че ще подобри рекорда на Флойд Патерсън и ще се превърне в най-младия световен шампион в тежка категория. Патерсън сяда на овакантения световен трон през 1956 г. малко преди да навърши 22 години (21 години, 10 месеца и 26 дни). „Джентълмена на бокса“, както е известен Патерсън, е трениран лично от Къс Д’Амато.
Именно Касиус Клей е следващото голямо откритие на Константин Д’Амато. Той обаче не успява да подобри постижението на предшественика си Патерсън. Клей става световен шампион през 1964 г., пет седмици след навършване на 22. Младокът детронира страшилището Сони Листън. Той все пак се превръща в най-младия боксьор в тежката категория, който е победил действащ световен шампион.
Тази история обаче не е нито за Патерсън, нито за Касиус Клей. 30 години след триумфа на Патерсън срещу Арчи Мур, на световната сцена се появява нова звезда в пантеона на Къс Д’Амато – Майкъл Джерард Тайсън.
Днес се навършват точно 34 години от паметния двубой, в който Майк Тайсън побеждава шампиона на WBC Тревър Бърбик и става най-младия световен шампион в тежка категория (20 години, 4 месеца и 22 дни). Вечер, която го превръща в най-голямата звезда на „сладката наука“ от времето на Мохамед Али.
През 1986 г. трите ръководни органа на бокса тогава (WBA, WBC и IBF) решават да организират Гран При турнир в тежка категория, който да излъчи първия абсолютен шампион в дивизията от дълго време насам.
Шампионите на трите федерации и няколко от най-известните и качествени претенденти се съгласяват и така започва всичко. В първи кръг един срещу друг се изправят шампионът на Световния боксов съвет – Пинкъл Томас и претендентът Тревър Бърбик. Бърбик печели колана след тежки 12 рунда, но радостта му е секната, когато разбира, че ще трябва да защитава пояса си срещу 20-годишния Майк Тайсън.
По това време Тайсън си прокарва път към върха. Направил дебюта си едва миналата година, той вече е с зашеметяващ актив от 27 победи (25 нокаута) и 0 загуби. Престижното списание „Sports Illustrated“ го слага на корицата на януарския си брой, лепвайки му прякора „Детето динамит“.
In honor of his 48th birthday, look back at some rare photos of @MikeTyson: http://t.co/UsLFpFWTPz pic.twitter.com/EIDj7rhnr5
— Sports Illustrated (@SInow) July 1, 2014
Феновете вече знаят кой е Тайсън и за какво се бори това момче. С течение на времето той се превръща в истински феномен. Човекът, на който се възлагат всички надежди да възроди позабравения блясък на тежката категория от ’60-те и ’70-те на миналия век. Мнозина го оприличават на хибрид между Джо Фрейзър и Джордж Форман. И не са в грешка. Майк има нападателен стил и габаритите на Фрейзър, но в същото време разполага с унищожителната сила на далеч по-грамадния Форман.
Мачът остава в историята като „Денят на страшния съд“. Датата е 22-ри ноември 1986-та, мястото е х-л „Хилтън“ в Лас Вегас. 32-годишният Бърбик влиза в мача като аутсайдер, въпреки че е шампион и опитът е на неговата страна.
Тайсън, който е претендент, излиза първи на ринга. Предвождан е от треньора си Кевин Рууни, който е учил занаята лично от покойния вече Къс Д’Амато. Боксовият гений умира през ноември 1985 г.
Както всеки преди и след него, Тайсън също си има запазена марка. Феноменът не излиза с халат, не носи чорапи и винаги се бие с черни обувки и черни гащета. Макар някои от феновете да виждат в облика му някаква форма на неуважение към миналото, то няма две мнение, че аурата на Тайсън е меко казано спираща дъха.
Традицията повелява, че първо шампионът трябва да избере гащетата си, а претендентът да се съобрази и да избере друг цвят. Именно на това се осланят хората от щаба на Бърбик, които нарочно избират черни шорти в опит да накарат Тайсън да избере нещо друго. Това обаче не се случва и Тайсън заплаща глоба от $5000, но излиза на ринга с обичайните си черни гащета.
В своята автобиография Тайсън шокира с признанието, че няколко дни преди мача е хванал трипер.
„Ден преди двубоя си погледнах бельото и забелязах оцветяване. Бях хванал гонорея. Нямах представа дали е от някоя проститутка или някоя млада мръсница. Биха ми антибиотик, който ме накара да се потя двойно повече“, разкрива Тайсън.
Около ринга се виждат лицата на знаменитости като Силвестър Сталоун, Кърк Дъглас, Еди Мърфи. Мохамед Али, Майкъл Спинкс и Лари Холмс също са заели своите места на първите редове.
Али, който е в близки отношение с Тайсън, е поканен на ринга малко преди мача, за да обере овациите на публиката. 5 години по-рано той е изпратен в пенсия именно от Бърбик, който го побеждава по точки. На слизане от ринга Али дава приятелски съвет на младока „Да сриташ Бърбик за мен“.
Двубоят продължава по-малко от два рунда. Младостта и агресията на Тайсън са в повече за шампиона, който няма никаква представа как да се противопостави на претендента. Бърбик пренебрегва рационалното и се впуска в близък бой с младия звяр, който го унищожава. Шампионът от Ямайка бива повален в нокдаун в края на втория рунд и след няколко залитания наляво-надясно, реферът на двубоя правилно прекратява мъките на Бърбик.
Секунди след като Милс Лейн е прекратил боя, Тайсън се обръща към своя ъгъл с думите:
„Дали Къс щеше да хареса представянето ми?“
Така, шест години след като излиза от поправителния дом за малолетни, Тайсън се превръща в безспорния хегемон и лицето на бокса. „Детето динамит“ вече е част от миналото, а на сцената се качва „Най-страшния човек на земята“.
Така започва една от най-великите ери в тежката категория, която и до ден днешен за мнозина остава може би най-паметната история, която са имали късмета да наблюдават.
Comment(1)
Comments are closed.
Наскоро гледах подкаста му в тубата mike tyson hotboxin не помня с кой гост. И самият Майк разправяше как е осъзнал че не е най големият когато са му умирали близки и не е могъл да ги спаси. Казваше аз съм нищо щом не мога да имнпомогна. Много порасна и се извиси като човек и характер. Докато някои си остават дребни и злобливи хора цял живот.