Зората на 80-те години ще завари на хоризонта си въздигането на четиримата крале – Томас Хърнс, Марвин Хаглър, Роберто Дуран и Шугър Рей Леонард. Те ще върнат блясъка на бокса след залеза на тежката категория от предходното десетилетие. Последните двама откриват бъдещия спортен спектакъл, съпоставящ в себе си битката на безспорните боксови качества и невероятната воля на четворката, като се изправят един срещу друг в „Мелето в Монреал“ през лятото на 1980-а година.
Леонард е шампионът на WBC в полусредна категория, а Роберто Дуран е бившият безспорен в лека, който отскоро се подвизава при полусредните.
Шугър е част от може би най-добрият олимпийски отбор на САЩ и завоюва злато за страната си през 1976г. в Канада. Харизмата и стилът му го изстрелват в небосклона на новата вълна звездни боксьори и той ще заслужи огромния за времето си хонорар от 9 млн. $. Последният му двубой е победа с нокаут над бъдещия член на Залата на славата – Уилфред Бенитез.
От друга страна Дуран е вече опитен боксьор и същинска легенда, ненавършил 30 години с актив от 72 двубоя, от които само една загуба. Неговият хонорар също е огромен за 80-те, но петкратно по-малък от този на Леонард. Почти навсякъде Дуран е посрещнат като у дома и фенската маса на стадиона в Монреал също не прави изключение за почуда на Леонард, който печели златния си медал именно там. Това е и една от причините, които Шугър ще изтъкне за своята загуба.
Дуран е всепризнат за един от най-добрите боксьори в близка дистанция и мачовете му често са изпъстрени с редица борчески прийоми. Именно това е причината всички да смятат, че Шугър ще използва предимството в ръста си и невероятно бързите си крака, за да надделее над Дуран като се боксира от далечна дистанция.
Но за всеобщо изумление, Леонард излиза срещу Дуран с равно стъпало, което означава, че е избрал „боят“ срещу неговия майстор. В по-късни свои изявления, Шугър ще обясни действията си с прост гняв. Отношенията на двамата рязко се влошават още преди мастилото от подписите им върху договора да е изсъхнало. Дуран провокира противника си при всяка възможност и неопитността на Леонард го вкарва в капана на панамеца.
„Тренирах за да използвам височината и обхвата си. Да се движа много и да се боксирам отдалеч, но всичко това се изпари щом чух гонга. Всичко, което исках е да го пребия и не направих друго, освен да седя срещу него.“
Всъщност Леонард бележи частичен успех дори и с тази грешна стратегия. Дуран печели с единодушно съдийско решение като един от реферите му дава шест рунда, а другите двама съответно четири и три. Интересното е, че повечето от спечелените части за Шугър идват в заключителните минути на мача. Без нито един от двамата да е сериозно наранен по време на двубоя, непрекъснатото действие ще вкара срещата в историята на спорта като незабравима класика. Дуран взима повече от съприкосновенията, провеждащи се главно в центъра на ринга или на въжетата, където той успява често да изстласка Леонард.
Двамата ще изиграят още два мача помежду си, но в нито един от тях Дуран няма да бъде в такава добра форма. Още една причина първата им битка все още да буди полемики. Въпросът остава – какво щеше да се случи, ако Леонард не беше влязъл в дълбоките води на близкия бой, предложен от „Ръцете от камък“.
