Поредицата, която започваме днес, ще бъде посветена на всички онези мечтани мегасблъсъци в бокса, несъстояли се по различни причини. Всички те са от отминали години, но на хоризонта, който очертават моментните суперзвезди, можем да очакваме сериозно обогатяване в листата с пропилените желания на боксовите фенове. Така например, до миналата година Тайсън Фюри и Антъни Джошуа бяха на два подписа разстояние от един двубой с огромен магнитуд. Всички знаем какво се случи. Фюри победи Дионтей Уайлдър в епичен край на трилогията им, а Джошуа загуби всичките си пояси срещу сензацията в тежка категория – Александър Усик. Сега “Краля на циганите” говори за пенсиониране. Дори това да е само прелюдия към един финален мач за безспорен статут, шансът той да не се проведе срещу Ей Джей е голям, а публичното разочарование ще бъде още по-голямо.
Запознайте се с историите около най-големите съперничества в световния бокс, останали само химера за феновете.
Ридик Боу срещу Ленъкс Люис – „Победителят взима всичко„
Мач между двамата има, но той се провежда на аматьорския ринг, когато след два рунда Люис побеждава. Това се случва на Олимпийските игри през 1988-ма година в Сеул, Южна Корея. Според мнозина обаче, съдията играе сериозна роля в победата на Люис. В първия рунд германския рефер взима точка на Боу, който дотогава печели, без да става ясно защо. Вторият рунд се оказва и последен. След два нокдауна, в които американецът не пада, съдията прекратява срещата.
За мач между двамата, този път като професионалисти, почва да се говори в началото на 1992ра година. Тогава четиримата най-добри боксьори – Холифийлд, Донован Ръдок, Ленъкс Люис и Ридик Боу неофициално се съгласяват да изиграят нещо като мини турнир помежду си, за да определят краля на тежка категория. Победителят от Холифийлд – Боу трябва да срещне по-добрия от Люис – Ръдок.
Двете срещи се изиграват в рамките на 14 дни като Боу надиграва Холифийлд в мача на годината и митичния 10-ти рунд като грабва всички пояси. След края той се впуска в словесен конфликт с Люис, който е гост коментатор на срещата.
Седмица по-късно, Ленъкс нокаутира безмилостно Ръдок във втори рунд, а пътят за битка между него и Боу е широко отворен.
Картинката удивително много прилича на финалната четворка от миналата година – Фюри, Уайлдър, Джошуа и Усик.
Мениджърските игри също не са новост в бокса. Рок Нюман, мениджърът на Боу, заговаря за мач с Джордж Форман, а не с Люис. Шампионът защитава два пъти титлите си срещу неособено именити съперници, а когато WBC го заплашват с отнемане на пояса, американецът публично изхвърля колана в кофа за боклук и логично федерацията обявява Ленъкс Люис за новия шампион.
Телевизионния гигант HBO по това време имат огромно желание да организират срещата и предлагат баснословна сума за тези години – 32 милиона долара. Рок Нюман офертира лагера на Люис да вземат 3 милиона, което прави абсурдните 90-10%. Разбира се, му е отказано. Следва размяна на няколко предложения, когато Нюман поставя черешката на тортата в тази мениджърска битка, предлагайки победителят да вземе всичко. Офертата е обсъдена с Люис, който веднага се съгласява. Но Нюман така и не дава обратна връзка и мачът отново пропада.
Все пак през 1994 г. двамата подписват договор за среща. Единственото условие е Люис да победи Оливър Маккол, който губи от всичките си досегашни по-сериозни противници. Изненадващо обаче побеждава Ленъкс, което налага реванш между двамата.
Така безкрайно вълнуващият сблъсък на двамата гиганти окончателно е забравен.
