Джак Демпси срещу Хари Уилс
Расизмът като определящ фактор
Джак Демпси „Блеки Хлапето“ – човекът, който вдъхновява Майк Тайсън. Световен шампион със страховита репутация.
Роден в бедно семейство през далечната 1895та година (десет години след съединението на Княжество България и Източна Румелия) едва на 16 годишна възраст напуска дома си и започва да се скита из западните щати. Легендата му се заражда, когато започва да се бие в редица барове, където побеждава съперниците си с упоритост, граничеща с жестокост. Обяснява непреклонността си с липсата на средства дори за храна.
Става професионалист през 1914г. и бързо е забелязан от промоутъра Джак Кърнс. Той успява да му уреди мач за световната титла. Противникът е огромният Джес Уилард. Той е с 15 см по-висок и тежи 30 кг. повече от своя съперник и малко преди това отнема титлата на първия черен световен шампион – Джак Джоунс.
Демпси обаче сваля противника си феноменалните седем пъти, когато в третия рунд съдията го провъзгласява за новия шампион. Славата му бързо се разраства и скоро той се превръща в една от първите боксови суперзвезди в Америка.
Мениджърът на „Хлапето“ Текс Рикард е участвал в организацията на мача между Джак Джоунс и Джеймс Джефрис. Джефрис е кръстен “Бялата надежда на Америка” и на него се разчита да върне пояса, където мнозина смятат, че принадлежи – на кръста на бял боксьор. Срещата ще бъде запомнена с безупречната победа на Джак Джоунс и с безредиците на расова основа, които избухват в 25 щата. Има над 100 жертви и стотици ранени, повечето цветнокожи. В по-късни интервюта Демпси твърди, че забраната на Рикард да организира смесени боеве идвала директно от Белия дом.
Така, след като печели световната титла, Демпси и лагерът му заявяват, че “теглят цветната линия”. Което означава – никакви мачове с черни.
Докато идните години той защитава титлата си няколко пъти, друг американски боксьор изкачва стълбата към върха на тежка категория. Това е Хари Уилс – “Черната пантера”. Както прякорът му подсказва, Уилс е афроамериканец.
Той побеждава убедително съперници, които преди това са създавали проблеми на Демпси като това кара дори и най-големите противници на черните боксьори да говорят открито за възможността цветнокож отново да се бие за титлата.
Дори няколкостотин вестника организират анкета, която да реши срещу кого да е следващата защита на титлата. За Уилс гласуват 125 хиляди души. Следващият претендент Томи Гибънс взима едва 6000 гласа.
През 1926г. Атлетическата комисия на щата Ню Йорк дава срок от 24ч. на Демпси да подпише договор за бой срещу Уилс. Подписът на „Хлапето“ така и не идва. В негова защита, Текс Рикард заявява, че лично губернатора на щата му е намекнал за всякаква липса на желание у властите подобна среща да се състои в техния град. Защитата му не е приета и на Демпси е забранено да се бие в “Голямата Ябълка” и околностите.
Двамата все пак подписват договор за среща следващата година. За Уилс са обещани 50000$, а на Демпси – 125000$. Докато „Пантерата“ получава половината от обещаното му още преди срещата, до Хлапето не достига нито цент. При последвалата среща между Демпси и организаторът на срещата, вторият му предлага чек за 15000$, на което боксьорът се изсмива. Последващо обаждане до банката разяснява, че промоутърът няма пари в сметката си дори да покрие 15-те хиляди, камо ли всичко договорено. Естествено мачът пропада.
Боксът губи една прекрасна страница от своята история, а расизмът се оказва основният фактор.
