След победата на Тайсън Фюри над Дионтей Уайлдър си казах, че трябва да почакам няколко дни, за да пиша каквото и да било. Исках емоциите да отминат, преценката да е максимално трезва и обективна и да изгледам мача поне още един път.
Няколко дни по-късно – емоциите почти са отминали, изгледах мача 4 пъти, а мнението ми не се различава много от това, което вече се знаеше за Фюри и от това, което се убедихме за пореден път в неделя сутрин.
Тайсън Фюри е исторически добър. Не просто добър, той е исторически велик. И не става въпрос за тази ера. Колкото и неправилно да е сравнението между боксьори с 40-50 години разлика, то просто не мога да си представя в коя година бихте могли да сложите „Краля на циганите“ и той да не се справи.
В коя ера на баскетбола покойният Коби Брайънт няма да е Коби Брайънт? В коя ера на футбола Зинедин Зидан няма да е Зинедин Зидан? В коя ера на тениса Роджър Федерер няма да е Роджър Федерер?
Същият въпрос си задайте и за Тайсън Фюри.
33-годишният британец седна на трона, който винаги му е бил отреден. „Краля на циганите“ започна царуването си още през 2015-та, но политическите игрички в бокса му отнеха едната титла, а вътрешните му демони само и това чакаха. Резултатът – три години извън ринга.
Най-добрият боксьор в тежка категория на моето поколение остана три години извън въжетата. Срещу Владимир Кличко Тайсън бе на 27 години и 108 дни, а в първия мач срещу Дионтей Уайдлър бе на 30 години и 111 дни. Единственото сравнение, което ми идва наум е това с Майкъл Джордан, който си взима почивка от баскетбола в най-пиковите си години. И в двата случая завръщането е повече от грандиозно.
Няма какво да коментираме боксовите умения на Тайсън. Дионтей Уайлдър със сигурност не е най-техничният противник, срещу когото Фюри се е изправял. Но британецът бе повален на два пъти от считания за най-тежък нокаутьор и се изправи. И още два пъти в първия мач. Това ако не е стоманена брадичка, здраве му кажете.
Фактът, че 206 см и 125 кг живо тегло се мърдат по този начин и правят тези движения…
Тук не трябва да пропускаме и нещо друго. Тайсън Фюри е касов боксьор. Всички искат да го гледат. За колко човека още може да се каже това в днешно време? Меси, Роналдо, Леброн… Зрелището с Тайсън Фюри е гарантирано. Преди мача, по време на мача и след мача!
Самата му осанка е странна и завладяваща. Дрезгавият му глас, паласките му… Нищо общо с маркетинговия продукт, в който Еди Хърн се опита да превърне Антъни Джошуа – винаги усмихнат, дружелюбен към противниците и добряк. Тайсън Фюри умело влиза в ролята на злодей и обижда всички на „бездомници“ и „клошари“, а и никой не може да му каже нищо, при положение че резултатът винаги е един и същ.
И така, сега чакаме следващия рецитал. Така както навремето хората са чакали и тръпнели да видят своите герои. В английския език има една много хубава фраза, която е точно за кралска особа като Фюри – „Give him his flowers, while he lives“. В буквален превод означава „Дайте си му цветята, докато е жив“, а значението му е, че трябва да го оценим, докато все още се състезава.
Защото досега не се е родил втори като Мохамед Али, няма втори и като Джо Фрейзър. Майк Тайсън също е един-единствен, а Джордж Форман и Владимир Кличко също няма как да бъдат изплагиатствани. А както се пее в една песничка за „Краля на циганите“, то наистина „Има само един Тайсън Фюри“…
