Отвъд граница: Ерика Станоева покорява чешкия ринг в два спорта

Boec.BG започва поредица „Отвъд граница“, в която ще ви представяме български бойци, които тренират, живея и се състезават в други държави. 

Първата от тях е Ерика Станоева. 

Ерика е родом от Перник. Завършва средното си образование в спортното училище „Олимпиец“ със специалност „Таекуондо“. Тя е двукратен шампион от Световна купа по кикбокс, двукратен европейски шампион на К1 и настоящ шампион по кикбокс и бокс… на Чехия.

Началото

Започва да тренира таекуондо на 6-годишна възраст.

„Майка ми ме записа, за да мога да се защитавам. Но тренировките бързо ми станаха навик“, благодарна е Ерика за избора на своя родител.

Първият ѝ клуб е пернишкият КБСП с треньор Калин Мирчев, който по-късно е преименуван на СК „Василена“. Ерика е изключително признателна за първите уроци, които е получила.

„Определено без него нямаше да стигна до тук. Цялата техника с крака ми я е дал той. За мен Мирчев винаги ще бъде най-добрият треньор и като цяло специалист по таекуондо в Перник.“

Бойните спортове от рано започват да ѝ се отдават и Ерика се явява на състезания по таекуондо и кикбокс. В таекуондо има републикански титли на спаринг и форма (тул), както и златни медали от международни турнири в Сърбия, Румъния, Босна и Херцеговина и други. Стига до националния отбор.

„Най-големият ми успех е Световно първенство в Италия през 2016 година, където стигнах до бронзов медал. Загубих на полуфинал от корейка, която стана шампион.”

В кикбокса участва само в републикански първенства и печели титла на лайт контакт.

„През 2017 година се преместих да живея в Чехия с майка ми и сестра ми. В града, в който живея нямаше клуб по таекуондо и се записах на кикбокс.“

Преместването в Чехия

Започва да тренира кикбокс при Мартин Берка и бокс при Емил Сивак в чешкия клуб „Berca Fight Centrum“ (BFC) от град Либерец. Става първата българка, която участва в бойни първенства на Чехия. Постепенно се насочва към ринга и днес вече може да се похвали с участия в състезания в два спорта – кикбокс и олимпийски бокс.

„Заради всичко, което се случи около пандемията с коронавирус, имах сравнително малко състезания през 2020-та.“

А равносметката е две първи места на боксови турнира, републикански шампион в стил лайт контакт и сребро от републиканското в стил К1, първо място на Национална купа в стил киклайт, второ място на Световно първенство „Wako K1 World Grand Prix“, второ място на републиканското в класически бокс. Последното ѝ участие за годината е в професионал мач, част от  галавечер „Night Of Warriors“, където печели с нокаут в първият рунд.

Чехия е една от държавите, които не спря спортния си календар заради пандемията от COVID-19.

„Тук състезанията се проведоха с одобрението на властта. Спазваха се всички мерки, прававеха се PSR тестове за коронавирус. Тренировките се провеждаха само за състезателите, които имат договор.“

Настояще и бъдеще

Ерика няма подкрепата на голям спонсор или клуб.

„Сама се справям. Работя от 2017 г. Работила съм като сервитьорка, раздавала съм брошури, също така съм работила по фабрики, които са на три смени, което ще рече и нощни смени. Тренировките са ми сутрин и вечер, винаги намирам време за тренировка, дори преди нощна смяна или след.“

Освен като състезател младата българка се насочва и към треньорската дейност.

„Сега тренирам най-малката група в клуба ни. Правя и индивидуални тренировки, както за деца, така и за възрастни. Бих станала треньор някой ден. Като по-малка исках да стана съдия, но с времето съм на друго мнение.“

Таекуондото вече също е история за нея.

„Таекуондото в Чехия е едно от най-силните, обаче вече съм много запалена по кикбокса и бокса. През 2018 г. участвах в републиканското първенство, където спечелих първо място на спаринг и трето място на специална техника. Това беше една от най-голямите ми грешки, защото отидох сама, без треньорите ми дори да знаят и скъсах мускул на крака, което остава за цял живот и е причина, поради която играя и ще играя повече бокс.“

Станоева си пожелава за 2021-ва да влезе да учи в университет. Плановете ѝ са свързани категорично с Чехия, защото според нея там има шанс като професионален спортист.  

„Част от най-големите ми мечти се сбъднаха – да покоря първото място на Световни купи и първенства (Австрия 2018, Прага 2019). Другата ми мечта бе да имам пояс. А най-голямата мечта на всеки един спортист са Олимпийските игри.“

Едно от големите разочарования за Ерика е остава на крачка от сбъдване именно на мечтата си да участва на Летни олимпийски игри. Административна формалност я спира. През 2019 година влиза в националният отбор по бокс на Чехия с шанс за участие на Олимпийските игри в Токио. Все още обаче няма официално чешко гражданство, защото според местния закон трябва да минат 10 години.