Виждаме ги на постерите и видеата за предстоящите им мачове. Чуваме ги, когато излизат към ринга и конферансието ги приветства на сцената. Прякорите не са нищо ново в професионалия спорт. Имената на големите боксьори остават завинаги запечатани в историята, но прякорите и прозвищата са тези, които придават митология и енигматичност към осанката на тези храбри бойци.
Тези описания ги преследват през цялата им кариера и дори след това. За разлика от отборните спортове, където личността започна да става по-важна от отбора едва през последното десетилетие на социалните мрежи, то в индивидуален спорт като бокса, където има само двама човека на ринга, прякорът придобива далеч по-важно значение. Особено когато го носиш върху халата или гащетата си. Той може да те изведе на върха, но може и да сложи огромна мишена на гърба ти.
В тази класация сме подбрали десет от най-известните и интересни прякори на боксьори от миналото и настоящето.
Роберто Дюран (Каменни ръце)
Роберто Дюран е същинско бедствие за всеки, който си помисли, че е достатъчно натрениран и готов, за да се бие срещу него. Панамската легенда е считан и до ден днешен за един от най-страховитите боксьори, които някога са преминавали през въжетата. Неподправеният му стил го прави любимец на поколения фенове. Напълно нормално, имайки предвид че кариерата му продължава 5 десетилетия!
Прякорът му „Каменни ръце“ изобщо не е случаен. Въпреки че кариерата му преминава от лека до средна категория, в ръцете си той държи сила, която е способна да свали и най-свирепите боксьори в тежките категории. В родната му Панама дори съществува легенда, че е успял да нокаутира кон с голи ръце.
Мнозина от опонентите му обаче вярват, че това може и да е истина. Не един и двама негови съперници оприличават ударите му като удар с камък.
„Аз бях Майк Тайсън преди Майк Тайсън„, казва гордо за себе си Дюран, а подобно изказване не е никак пресилено предвид факта, че Роберто е любимият боксьор на Майк.
Томас Хърнс (Наемния убиец)
Може би най-видният представител на световно известната детройтска школа „Kronk“. Томас Хърнс, един от „Четирите крале“ на ’80-те години на миналия век, е един от най-класните американски боксьори на всички времена. Високият му ръст го прави изключително опасен боец, който изпраща хора на земята само с левия си прав. Печели световни титли в 5 различни категори.
Боксьорите са хора, които буквално се бият за пари. Какъв по-голям комплимент би могъл да получи един боец от това да го оприличават на човек, който изпълнява мокри поръчки? Хърнс е нокаутирал 9 съперника в 4 различни дивизии в мачове за световни титли.
Интересно е да се спомене, че след края на кариерата си, Хърнс се опитва да се отърве от прякора си. Детройт, мястото което боготвори Хърнс и неговите успехи, е синоним на думата ‘престъпност’ в края на ’80-те и ’90-те години на миналия век.
„Когато хората говорят за мен, те винаги ме асоциират с прякора ми и Детройт. Те си представят, че в Детройт е пълно с мошенници, крадци, убийци и мафиоти. Така не помагам на хората, с които съм израснал и които ме обичат като свой роден син„, споделя Хърнс.
Хектор Камачо (Мачо)
Гордоста на Пуерто Рико е може би най-недооцененият боксьор в цялата история на бокса. Хектор е световен шампион в три различни категории и е известен с пищния си и лъскав начин на живот. Ланците, обеците и десетките бижута по него заблуждават, че шампионът не приема „сладката наука“ особено сериозно, но тези съмнения се изпарявали в секундата след първия гонг.
Играта на думи с фамилията му Камачо (Мачо – мъжкар) му пасва перфектно. Той няма осанката на страшилища като Дюран или Джордж Форман, но уменията му го превръщат в идол на много боксьори, които искат да пробият на голямата сцена. Именно Камачо е първият голям бокьор, който внася стил и цвят в бокса. Освен с неоспоримия си талант, всички погледи са върху него заради шантавите костюми, с които излиза на ринга.
Бърз като звука, удрящ като як и същински плейбой за дамите (такива са били времената и нравите), Камачо е застрелян през 2012-та в родния му Байамон. Покушението на един от любимците на Пуерто Рико и до ден днешен е считано за „най-голямото национално предателство“ в историята на островната държава.
Оскар де ла Оя (Златното момче)
Поредното име, за което няма смисъл да употрябваме каквито и да е суперлативи. Американецът от мексикански произход е сред най-заслужилите боксьори. Световен шампион в цели шест различни дивизии и олимпийски първенец от 1992-ра.
Именно тогава медиите в САЩ му лепват прякора „Златното момче на бокса“. Де ла Оя печели единствения златен медал от боксовата надпревара за Щатите, а това няма как да остане незабелязано от промоутъри, мениджъри, съперници и изобщо цялата спортна презокеанска общност.
В години, в които най-голямата звезда на бокса е зад решетките, Де ла Оя грабва вниамнието на всички със златното си отличие няколко седмици след като е завършил гимназия. Той самият не е никак свенлив и бързо се научава как да борави с медиите и да се държи пред камерите. Бляскавото бъдеще, което му предричат всички, не го главозамайва и той се превръща в институция в бокса. Но не и в прмотирането му.
Джо Луис (Кафявия бомбардировач)
За много от по-старите поколения Джо Луис е най-великият шампион в историята на тежката дивизия. И дори няма две мнения по въпроса. Оставяйки субективното настрана, Джо Луис наистина е едно от имената, което трябва да седят в една категория с по-новите величия като Мохамед Али и Майк Тайсън.
Американецът е най-известен със срещите си срещу германеца Макс Шмелинг в края на ’30-те години на миналия век. И тогава спортът е използван с мръсни подбуди и сблъсъкът между Шмелинг и Луис бива политизиран до крайност. Втората среща е обрисувана от медиите като битка между две идеологии – нацизма и американската демокрация.
След като го побеждава в реванша, Луис се превръща в американски герой. А това е изключителна рядкост в онези времена, когато сегрегацията в САЩ е на пиадестал. Афроамериканците са считани за хора втора или трета ръка. Луис бива наречен „Бронзовия бомбардировач“ заради цвета на кожата си. Нещо немислимо за наши дни. Джо връща старата слава на „сладката наука“. Хората гледат на него като скромен и трудолюбив шампион, който ще изведе бокса от обгърналта го сянка на хазарта и мафията. И в голяма степен не остават разочаровани.
