Хората са го казали отдавна – различните стилове правят боя интересен. „Сладката наука“ може да бъде разделена на 5 еднакво важни и приятни за окото специалности. Всяка една от тях със своите специфични тънкости и изтънчени представители. Боксът е спорт, който никога не може да бъде начуен перфектно, затова е важно човек да знае какво може и какво не.
В историята на бокса е имало най-различни боксьори – умни, бързи, с тежки ръце. Такива, които умеят да сменят гарда и такива, които се бият по учебник. В крайна сметка най-успешни си остават тези, които взимат малко от тук и малко от там и умело се адаптират към различните противници.
Силата и бързината са двете най-важни качества в бокса, но поглеждайки назад може да намерите много успешни боксьори, които не се славят нито с едното, нито с другото. Колкото и странно да ви звучи. В тази статия ще направим бърз поглед на петте различни стилове в бокса, които са издържали теста на времето и са доказали своята ефективност през годините.
Побойника
Това е онзи боксьор, който няма нищо против да влиза на размени. „Око за око, зъб за зъб“. Бившият шампион в лека категория Брандън Риос не веднъж е споделял, че „не изпитва никакви проблеми да поема ударите на противника“, стига да пласира своите. Побойниците са известни с това, че рядко отстъпват назад и обичат да игрят т.нар. „мексикански стил“, за да си проличи кой има по-големи топки. Образно казано. За да принадлежите към тази категория, трябва да имате огромно сърце и да държите ужасяващо много на бой, като в същото време трябва и да разполагата с огромна мощ в ръцете си.
Побойникът със сигурност не е най-техничният боксьор в залата. Хората, които имат подобен стил, често имат нужната сила в ръцете си да приключат двубоя с един удар и да не се свенят да изядат някое и друго кроше, за да стигнат до целта си. Този стил обаче е доказано най-бруталния за физическото и психическото здраве, защото с годините травмите се натрупват и кариерата се скъсява. Едни от най-интересните двубои се получават, когато един срещу друг се изправят хора като Артуро Гати и Мики Уорд или Дерек Чисора и Дилиън Уайт.
Легендарни боксьори, които са проповядали подобен стил на бой са: Джак Демпси, Артуро Гати, Мики Уорд, Марвин Хгаглър, Ивендър Холифийлд, Хулио Сезар Чавес, Роберто Дюран, Джо Фрейзър.
„Горо“
Ако сте гледали филма „Мортал Комбат“, няма как да не сте запознати с един от главните антагонисти – Горо. Чудовището с четири ръце, което мачка всичко наред. Избрах този термин, защото когато имаш за противник боксьор от този тип, имаш чуството че той разполага именно с четири ръце. Сякаш не се биеш срещу един, а се биеш срещу рояк пчели. Това са онзи тип боксьори, които те обсипват с десетки удари в секунда – в главата, в корема, в ребрата и къде ли не. Нямаш идея откъде и как ще дойде следвашият удар, което от своя страна води до некординирани действия в защита.
За „Горо“ са важни няколко неща:
- работа с крака – „роякът“ трябва да може да скъсява дистанцията ефективно и бързо, за да намери правилните ъгли за атака и така да активира ужасяващите си комбинации. Тази работа, разбира се, изисква и много акъл, за да знаеш къде, кога и как точно да застанеш и да се движиш по ринга.
- бързи ръце – „Горо“ се нуждае от бързи ръце, за да пуска светкавични удари и комбинации, които да оставят противника в пълно неведение. Дори и най-гениалните защитни боксьори не могат да блокират всеки удар. С всеки следващ прав, ъперкът или кроше се отварят нови пробойни, които обаче са там за секунди и именно в този промеждутък трябва да нанесеш попадението си.
- издръжливост – „рояците“ трябва да могат да поддържат лудо темпо през целия мач, в случай че не могат да стигнат до нокаут в първите рундове. Често използвана тактика срещу този тип боксьори е измарянето им и изчакването им да „грохнат“, но за това също си трябва акъл и желязна брадичка. „Рояците“ се чустват по-добре срещу по-високи опоненти, но в същото време трябва да са изключитлено внимателни за противниковите ъперкъти, когато тръгнат да скъсяват дистанцията.
Легендарни боксьори, които са проповядали подобен стил на бой са: Майк Тайсън, Мани Пакиао, Генади Головкин, Роки Марчиано, Джейк Ла Мота, Рики Хатън, Оскар де ла Оя
Контраатакуващия боксьор
На английски звучи така: „Hit and don’t get hit“. На български ще го преведем като „Удряй и гледай да не те удрят“. Контраатакуващият боксьор разчита на уменията си в защита. Неговата цел е да те накара да си мислиш, че си го взел на мушка, но пуснеш ли удара, вече си в капана му и те е засрещнал или контрирал. Да, нормално е да правите аналогия с Флойд Мейуедър. Арсеналът му в защита е далеч по-впечатляващ от всяка една комбинация, която е пуснал в професионалната си кариера… Голяма част от играта на „Парите“ се базираше на това да блокира/избяга от водещата ръка на опонента и да пусне десен прав в муцуната му.
Ще се потретим и ще подчертаем, че тук се изисква ооооще повече акъл. Трябва да знаеш и да усещаш опонента – кога да контрираш, кога те залъгва, кога да го оставиш и кога да нахълташ в личното му пространство. Контраатакуващият стил на игра иска и много търпение. Понякога може да минат два-три-четири рунда, преди да се отвори нужната пробойна. Флойд знаеше чудесно кога и при какви обстоятелства съперниците му правят грешки и се откриват за контрите му. За това също се искат много бързи ръце, които да поразяват мишената мигновено.
Лошото на този стил е, че често пъти липсва план „Б“. Контраатакуващия боксьор предпочита да точкува и да взима рунд след рунд, но ако няма вечер и нещата не се получават, може да е много трудно за тях да преминат в режим „атака“ и да си вземат мача. Най-хубавото на този стил е, че тези които го владеят до съвършенство, се радват на сравнително дълга кариера и красиви лица.
Легендарни боксьори, които са проповядали подобен стил на бой са: Флойд Мейуедър, Пърнел Уитакър, Мохамед Али, Андре Уорд, Джеймс Туни, Насим Хамед, Уили Пеп.
Част II
