Прякорът на Саул Алварес „Канело“ е заради рижавия цвят на косата му. Но имайки предвид постиженията и успехите на боксовия ринг, то преспокойно можем да наречем мексиканеца „Чистача“.
Световният шампион в 4 различни категории продължава да изумява и да разчиства противник след противник и дивизия след дивизия. Само в рамките на половин година Алварес сломи двете най-сериозни имена при 76-килограмовите – непобедените до този момент британци Калъм Смит и Били Джо Сондърс.
Смит бе тотално надигран в продължение на 12 рунда, а Били Джо не можа/пожела/посмя да се завърне след осмия рунд (Да, да, знаем, че треньорите му не го пуснаха). А между тези два мача жалък опит да се противопостави на Саул направи и турчинът Авни Йълдъръм.
Всичко това вече е в миналото. Въпросът е какво предстои оттук нататък пред Канело и съществува ли петно на стената, с което северноамериканският боксьор да не може да се справи?
Всички погледи са насочени към Калеб Плант.
Американецът е логичният следващ ход на Алварес, тъй като победа над Плант ще направи Канело неоспорим шампион в супер средна категория. Нещо, което никога не е правено в тази дивизия, а именно един човек да държи и четирите световни колана. Възможно ли е обаче Плант да поднесе изненадата и да нанесе втора загуба на именития си противник? По-скоро не.
Подобен мач не би се приел с особена радост от феновете на Алварес и като цяло от боксовите фенове, защото Плант няма нужните качества, за да се справи с Канело. Поне на хартия, разбира се. Тук става въпрос за това, което е показал до момента.
Шампионът на IBF не се е срещал с противник, чиито качества да са дори близо до тези на Саул. А това е сериозен проблем. Това е като да вземеш някой роден футболен отбор от „елита“, да го сложиш в първенството на Англия и да очакваш да се случи нещо различно от разгром. Физическите характеристики са на страната на Плант, но… какво от това
Предимството в разтега и височината отдавна не са фактор, когато срещу теб седи „Чистача“. Канело е по-бърз и по-динамичен от Плант. Повечето победи на Калеб идват чрез сигурна игра зад левия му прав. Нещо, което трудно би сработило срещу умен и пресиращ боец като Алварес. Едва две от последните осем победи на Плант са дошли преди финалния гонг, а това е индикатор за липса на нокаутираща мощ в ръцете на американеца.
И ако приемем, че Плант не е човекът, който да спре машината Канело, то съществува ли изобщо такъв човек? Отговорът е ДА и отново Да!
Първото „ДА“ е добре познато, но времето му изтича! То се казва Генади Головкин.
Именно „GGG“ бе последният боксьор, който победи Алварес, макар и статистиката да говори друго. Но всеки, който е наблюдавал първата им среща от 2017-та знае за какво иде реч. Казахстанецът изигра перфектен двубой и напълно разчупи иначе непробиваемата защита на Алварес. Трети мач между Головкин и Канело със сигурност ще донесе и далеч по-прилични доходи за всички замесени.
За трилогия между тези двамата се говори от няклко години и единствената причина тя все още да ен е реалност е Саул Алварес. На мексиканеца му бе предложен такъв двубой и от DAZN, и от Еди Хърн и от кой ли не. Трудно е някой да ме убеди, че ако Канело искаше такъв мач, то щеше да има пречка той да се състои. Страх? Може би!
Да, Головкин от 2017-та не е Головкин от 2021-ва. Човек би се зачудил дали би издържал 12 рунда с Канело сега, имайки предвид че мексиканецът навлиза във пика на кариерата си. Не трябва обаче да забравяме, че откакто източноевропеецът привлече Джонатан Банкс за свой треньор, играта на Головкин стана по-директна. И по-зрелищна, което е трудно да си го представим, имайки предвид факта, че Головкин винаги е бил един от най-гледаемите боксьори.
Банкс накара Головкин да работи още повече с дясната си ръка. Джонатан идва от школата на Емануел Стюард, която проповядва агресия и умерено нападение. Нещо, което не видяхме нито от Роки Филдинг, нито от Даниел Джейкъбс (може би малко), нито от Ковальов, нито който и да е от последните трима съперници на Алварес.
Второто „ДА“ се казва Давид Бенавидес!
За тези от вас, които не са запознати с младока ще кажем, че Бенавидес е бъдещето на супер средната и на лека тежката категория. Нищо чудно и до полутежката да стигне. 24-годишният американец от мексикански произход е двукратен шампион на WBC в супер средна категория. И двата пъти се прости с пояса си заради издънки извън ринга.
Бенавидес е с 1 сантиметър по-висок от настоящия световен шампион в полутежка категория Майрис Бриедис, а разтегът му е с 11 см повече от този на Били Джо Сондърс. Да, той също няма най-сериозното резюме, но тук проблемът идва от там, че малцина се осмеляват да предизвикат „Червеното знаме“ или пък да се качат на ринга с него.Най-сериозните уши на огърлицата му са тези на Антъни Дирел и Роналд Гаврил.
Младокът притежава изключителна сила за килограмите си и именно затова смятам, че рано или късно супер средната дивизия ще му умалее и ще качи категория или две. Но дотогава има много време, а Бенавидес рано или късно ще се изправи срещу Канело. Най-малко от чисто маркетингова гледна точка един такъв мач ще генерира неприлично големи суми и в Мексико, и в САЩ.
Стилът на Бенавидес предразполага той да диктува събитията срещу Канело. Разбира се, това е много лесно да се напише и безкрайно по-трудно да се изпълни. Нещото, което може сериозно да наклони везните в полза на американеца е това, че той се нагажда чудесно срещу по-ниски противниц. А това не е за подценяване. Ъгълът, от който се пускат и влизат ударите, е от изключително значение за това как ще се подреди защитата. Давид умее почти до съсвършенство да слиза на по-долния етаж и да атакува от нестандартни ситуации. А когато съперник ти е Саул Алварес, нестандартни ситуации колкото пожелаеш.
