Наричали го „Балерината“.
По презумпция не е заради уменията му на сцената, все пак четете материал в Boec.BG. Толкова добре се движил в бойна стойка и избягвал ударите на съперниците си, че оставял зяпачите в захлас. Прякорът идва най-вече и от отличната работа с краката.
Днешната история съвсем не е красива като танца на някоя прима.
Залози, гнусна жажда за кръв, присмехи. Навярно душите на немските войници и надзиратели от лагерите на смъртта векове наред ще се реят из Земята в търсене на покой. Гледките на измършавели и немощни работници, кажи-речи роби, в битка до последна кръв за награда комат хляб – това наричали „забавление“.
Сцените се разигравали петък и събота вечер.
Уикендите в лагерите по време на Втората световна война далеч се различават от тези в наши дни, най-вече за участниците в боевете.
Казват, че победителите пишат историята. Може би, днес нямаше да знаем за Соломон Арух, ако нацистите бяха триумфирали през 1945 г.
Това е той – „Балерината“. Родом от Солун, с еврейско потекло.
На 20-годишна възраст нацистите нахлули в дома му и отвели всички – Соломон, брат му, трите му сестри и родителите. Изпратили ги с влакове към небезизвестния комплекс от концентрационни лагери Аушвиц. Жените на мига били хвърлени в газови камери… бащата скоро също бил убит, защото бил хилав и не вършел достатъчно работа. Брат му отказал да вади златните зъби от устите на мъртвите евреи в камерите и съдбата му не била по-различна.
„Пристигнах в 6 часа следобед в лагера. Стоях цяла вечер гол пред бараките и на другата сутрин бях изчистен с кофа вода, обръснаха ни главите и след това ни татуираха лагерен номер върху предмишницата.“
136954 – тези цифри остават завинаги върху кожата на Арух.
В рамките на няколко месеца младежът останал без семейство. Ако не е бил боец, навярно бранителите на знамето със свастика са щели да погубят и него. Бърза справка ни показва, че над 80 хиляди гръцки евреи стават жертви на Холокоста. Оцелелите са около 10 хиляди. Травмите и кошмарите им остaват за цял живот.
Още в началото надзирателите научили, че Соломон Арух е боксьор. Носела му се слава на Балкански шампион (24-0) за аматьори. Младеж с перспектива на професионалния ринг.
Или нова апетитна хапка към колекцията от затворници-гладиатори.
Захвърлили „Балерината“ и друго момче пред импровизирания строй. Командирът на стражите начертал кръг в пясъка с кубинката си и заповядал: „Бийте се!“. Соломон излязъл победител в третия рунд на ожесточената схватка.
Излишно е да допълваме, че точки не е имало и всеки от мачовете бил до нокаут, пълна безжизненост… или фатален край. Съвсем често бойци от Вермахта идвали да гледат и ако не останели доволни, довършвали с куршум загубилия.
Победа след победа. Соломон трупал успехи в мракобесните дуели, а така опазвал живота си. До един момент надзирателите непрестанно залагали срещу него заради по-слабата му физика. Изправяли го срещу все по-здрави боксьори и борци, а изходът от безжалостните схватки винаги бил в негова полза.
Говори се, че записал две равенства, защото бил с дизентерия.
При тези ремита Арух и съперниците му се налагали до последни сили полуживи в прахта. Стражите ги пощадили, само за да ги видят отново в действие дни по-късно. „Балерината“ печели останалите над 200 битки (в различните източници до 238)! Няма данни някоя от тях да не е приключила с нокаут – надзирателите винаги очаквали да видят покосен каторжник.
Дните минавали, а така и не се намерил кой да спре Соломон.
В гладиаторските боеве между затворниците нямало категории. „Балерината“ покосявал и значително по-едри съперници. Денят 17 януари 1945 година ще остане като този, в който еврейският боксьор от Солун напуснал лагера. Тук сигурно си мислите, че кошмарът е свършил и е време за края на тази злокобна история – но не.
Надзирателите се изпокарали, защото вече не се намирало кой да залага срещу Соломон. Печелел всяка битка и това обезсмисляло провеждането им изобщо. Решили да го изпратят в концентрационния лагер Берген-Белзен, където да се отдаде на робски труд до края на дните си. „Страхотна“ награда за отличилия се боксьор…
С нахлуващите войски на Съюзниците и нацистката капитулация адът най-после свършил.
След всичко прочетено навярно ще се зарадвате, когато научите, че Соломон Арух доживя 2009 година. След края на Втората световна война записва победи като професионалист. Отива си от този свят след инфаркт на 86-годишна възраст.
На него е посветен биографичният филм „Триумфа на душата“.
Преди време ви представихме Андрей Борзенко, друг боксьор, постигнал редица победи в лагера на смъртта „Бухенвалд“, като по тозин начин успял да оцелее и да разкаже за зверствата години по-късно:
