Стар ли съм? Слаб ли съм? Уплашен ли съм? За мен ли е? Струва ли си? Как да започна?

Има много митологеми около местата, на които се тренират бойни изкуства и спортове, но най-голямата сред тях безспорно е свързана с природата на хората, които посещават такива места. Машини, хора минаващи през стени и други епитети обличат в загадъчност и допингират образа на занимаващите се с бойни изкуства до степен, в която тяхната общност изглежда недостижима за останалите. Връх на силата, от където светът може да се погледне само със запазено място.

Ето ви няколко истини. В залите по бойни изкуства и спортове наистина има изключителни бойци и хора. Мощни, силни, познаващи технологията на битката, способни да я приложат и… способни да я преподадат. Хора, посветили десетилетия от живота си в усъвършенстване на това, което правят. Направили своя житейски избор и по този начин предопределили не само собствения си път, но и социалната си среда, вярванията си, ценностите си и не на последно място – жертвите, които биха направили в името на това решение. Но ключът в това признание е думата „хора“. Хора като вас.

Този материал е насочен към всички онези, които по някаква причина ще отворят сайта Boec.bg и по свои собствени причини имат огромно желание да започнат своя път в бойните изкуства, но изпитват несигурност и притеснение. В следващите редове ще се опитаме да ви дадем няколко важни насоки, които надяваме се биха били полезни, когато застанете на кръстопътя, дали да направите смелата стъпка да прекрачите прага на залата или да продължите да гледате през прозореца.

Искам да тренирам, но не знам какво

Спокойно. Това е напълно нормално. Отделете достатъчно време в мрежата, за да проучите школите около вас. Направете проучване спрямо собствените си усещания, що за направление в бойните изкуства ви привлича – система за самоотбрана, висока или ниска интензивност, изкуство, съчетаващо практика и философия в едно или пък спорт с повече директност в процеса. Защо отивате там? Искате да подобрите физическата си форма, станали сте жертва на насилие, искате да поставите основите на здрав и сигурен път, който да ви отведе до медали или сте изпълнени с любопитство? Искате да хвърляте, да удряте, да прилагате ключове или да правите всичко това? Най-лесният начин да отсеете нещото, което би било подходящо за вас е да решите дали искате да практикувате спорт или изкуство и да очертаете хипотетични цели в близко бъдеще за вас. Помислете какъв вид социална среда бихте възприели като позитивна и има ли значение това за вас изобщо в хода на практиката. Опциите сами ще бъдат отсети. Дори да направите несполучлив опит в някоя зала, не се отчайвайте. Експериментирайте, докато не се почувствате на своето място. Има хора, сменили множество стилове и зали преди да намерят средата, в която се чувстват щастливи и вдъхновени. Осмелете се да пристъпите напред.

Възрастта

„Ако днес съм жив, значи имам всичко необходимо, за да започна“. Харесвам тази сентенция, защото тя обобщава всичко, от което се нуждаете (плюс таксата за трениране, разбира се). Възрастта е предразсъдък, който трябва да оставите далеч от дилемата да започнете ли да практикувате или не. Добрите школи и треньори ще дозират правилно натоварването, от което имате нужда, за да практикувате безопасно и в екип с останалите. Бъдете убедени, че независимо от възрастта ви тялото има много повече капацитет, отколкото предполагате. Неговото развитие върви своя собствен път и няма никаква нужда да бъде сравнявано с нивото на по-младите в залата, с шампионите, с най-добрите, с лидерите. Нека те бъдат пример, че усилията дават резултати, а не основание да останете встрани.

Наистина ли е нужно толкова време, за да постигна високо ниво?

Искаш да започнеш да практикуваш бойни изкуства, но искаш задължително да напреднеш бързо? Поставяш го дори като задължително условие, за да останеш. Това е чудесно, но изграждането на физически и технически качества изисква сериозен период от време, без значение на системата, която практикуваш. Ако единствената ти цел е да станеш добър и то бързо, то най-вероятно приключението ще приключи скоростно и ще си тръгнеш без да си подобрил особено много направления в бойните си умения. Търпение, усилия и страст по пътя. Клишето, че трябва да обичаш пътя повече от дестинацията важи с пълна сила за бойните изкуства.

Средата

Всъщност, в по-голямата част от залите по бойни изкуства средата е далеч от преувеличените представи за пространство, в което хората се нараняват, изпитват удоволствие да нараняват и са поставили това като основен лайтмотив на практиката си. Бойните изкуства са процес на изграждане и подобряване. Това е конструктивен процес, който протича в няколко направления – физически, емоционален, психологически, личностен. Ти отиваш, за да градиш – да решиш личен проблем, да победиш слабостите си, да подобриш вече открити потенциали в теб, да разкриеш нови, да правиш нещо, което ти носи истинско удовлетворение. Тук идва и мястото на средата. Здравословната среда в бойните изкуства ще подпомогне тези процеси. Чрез учители и треньори, чрез партньори, чрез социална интеракция, чрез попадането в общност, която е обединена от обща страст, а може би има и общи приоритети. Всички в залата, независимо от своето ниво, имат сходни цели. Самият факт, че сте на едно място означава, че имате поне едно нещо, което със сигурност ви обединява – решението в този момент доброволно и в името на нещо да бъдете тук и сега. В огромен процент от случаите залите отварят широко вратите за начинаещи ученици и отделят необходимото внимание и търпение към тях. Подкрепа, приятелство и уважение са характерни подходи към новия член на общността. Не бива да бъдете изненадани. Всички тези, на които се възхищавате в залата някога са били начинаещи, прекрачили прага за първи път. И в повечето случаи този момент никога не се забравя.

Как да започна своя път в бойните изкуства?

Придържайте се към простите правила за действие. Намерете зала, подсигурете минимума от екипировка, която ви е необходима. Бъдете навреме и си платете. Отнесете се с уважение към всички. Поинтересувайте се дали залата има конкретни правила и какви са те. Спазвайте ги. Влезте с ум на ученик, без значение дали сте стигнали до мястото за трениране с ферари или градския транспорт. Там си един от всички. Нито повече, нито по-малко. Освободете се от нуждата да бъдете перфектни. Грешете с усмивка и се подобрявайте. Приемете поражение по време на спаринг като част от учебния процес. Грижете за сигурността си и за тази на вашите тренировъчни партньори – възпитавайте този рефлекс като основна отговорност по време на практиката. В случай на някакъв здравословен проблем, проведете разговор със специалист, който да оцени дали практиката е съвместима с конкретния казус. Предупредете учителя си. Възможно е той да изготви индивидуален план, който да гарантира безопасност, а вие да продължите да тренирате. Оставете егото си пред входната врата. После всичко става някак си по-лесно.