Тервел Пулев, който е един от най-добрите ни професионални боксьори, заяви в „Шоуто на Николаос Цитиридис“ по BTV, че очаква равен двубой при сблъсък на ринга срещу неговия по-голям брат – Кубрат Пулев. Интерконтиненталният шампион на WBA в полутежка категория говори и за следващия си двубой на ринга, както и за решението му да бъде доброволец в борбата с коронавирусната инфекция.
Последният ни медалист от Олимпийски игри в бокса влезе в шоуто на кон и разкри, че неговият кон се казва Недко.
„Не съм мислил дали мога да нокаутирам кон. Би било трудно. По-скоро може да си счупиш ръката. Случвало ми се е на тренировка, на мач. Лошото е, че не се замисляме за душите си, а само мислим за телата си. Никой не те пита дали душата ти е спокойна, а питат само дали ръката ти е добре. Дадена травма минава, но след нея остава честта от това, което си направил ти. Вътрешното удовлетворение е по-важно“, сподели Пулев.
Светът на спорта, както и останалия свят се намират в парализа с оглед факта от разрастващата се пандемия от коронавирусна инфекция. От няколко дни на първа линия в битка с вируса е и Тервел Пулев.
„Никой не ме е мотивирал да съм доброволец. Като казах на жена ми, че отивам в болницата, тя 
замълча многозначително. Знаете, че мълчанието е най-силният крясък. Ситуацията е такава, че ние трябва да сме адекватни. Да няма излишна паника и страх. Има неща, които трябва да се правят – да спазваме мерките, да няма струпване на хора, да спазваме дистанция, това е задължително“, каза още боксьорът.
Боксьорът сподели както е усещането преди качването на ринга за даден сблъсък.
„Нормално е да се страхуваш преди мач. Страх те е да не се изложиш, да не загубиш. Мислиш за победата и загубата, за това дали ще изпълниш тактиката си. Понякога човек няма как да е спокоен, понякога страстите надделяват. Истинският войн обаче няма гняв в себе си“, допълни Пулев.
На 14 декември в зала „Колодрума“ в Пловдив, нашенецът победи американеца Дишон Уебстър, печелейки по този начин интернационалния пояс на Световната боксова асоциация (WBA) в полутежка категория. През март стана ясно, че той трябва да защитава пояса до края на май. Тервел разясни кога се очаква да се проведе следващият му двубой на ринга.
„Хората гледат бронзовия медал от Олимпийските игри, защото е най-голямото спортно събитие, но всяка една победа е ценна. Готвя се за мача през юни. Ако го има, ще се осъществи, ако не – го приемаме и продължаваме. Нищо не е на всяка цена“ каза още боксьорът.
Той разкри и една любопитна случка от кариерата си.
„Със съдията на мача не трябва да спориш, защото може да те санкционира. Искало ми се е да перна
един съдия. Имам един такъв случай на Европейската купа, победих един доста силен руснак, но буквално 10 секунди преди края съдията ми даде официално предупреждение, с което той обърна мача по точки. Вдигнаха му ръката, но ние пуснахме контестация, защото това е все едно на футболен мач минута преди края да ти изгонят вратаря. Спечелихме обжалването, неговото отсъждане бе ликвидирано и ми присъдиха победата“, разкри Тервел.
Тервел Пулев говори и за това дали би упражнявал в бъдеще адвокатската професия, с оглед на факта, че има диплома за това.
„Мислил съм да се занимавам с право, колкото и нескромно да звучи. Аз си вярвам. Ако така се завърти животът, бих се занимавал с това“, убеден е софиянецът.
Водещият го провокира, като го попита дали би се изправил срещу брат си на ринга.
„Никога не сме си говорили за бой с Кубрат. Не мисля, че някога ще бъдем противници на ринга. Иначе като малки сме се карали за какво ли не, например за последния домат в салатата. Ако някога се изправим един срещу друг, залагам на равен мач и двамата си поделяме хонорара. Боксът затова се прави, той е бизнес. От деца сме заедно, заедно сме пораснали. Само като се погледнем и знаем другия какво мисли. В ъгъла си говорим това, което е необходимо според това, което се случва около нас“, разказа още Тервел.
Съпруга на родния боксьор е една от най-добрите ни волейболистки – Диана Ненова. От нея той има две деца – Апарух и Калоян. Тервел разказа как се е запознал със своята любима.
„От 2005 година сме заедно с приятелката ми. Имаше взаимен интерес. Измислихме нещо като бас и накрая трябваше да се целунем. В сегашната ситуация най-големият плюс е, че мога да бъда със семейството. В ежедневните грижи понякога забравяме за важните неща. Празникът е в сърцето, същото се отнася и за вярата“, завърши боксьорът.
